Камелия Кондова: След другарския съд…

Това не е разпятие, а фалш.

Подръчните пирони – бутафорни.

Препъвам се в махленския ви марш.

Сред „леви – десни!“ как да ви запомня?!

Отглежданата със години кал

полепва по изпраните ви ризи,

додето проповядвате морал

от блатото на личната си низост.

Простете, неприличен апостроф:

/впишете го във жълтата ми книжка/:

От лозунга до френската любов

остава миг – по-кратък от въздишка.

Оратори – с перчем и без перчем,

след три ракии – вече със идея!,

скандирате за нещо да умрем.

/Но аз реших за нещо да живея/…

Прекрачвам лицемерния въпрос.

Синът ми отвъд думите наднича.

И векове след жеста на Христос –

прохожда. И се учи да обича…