Той сякаш говори лично на теб, шепне с изящен френски до ухото ти, когато страдаш и когато обичаш. Поетът на детайла, нежният бард на фините емоции Жак Превер е роден на днешния ден преди 122 години.
Тази елегантна естественост, обърната към човека в най-интимната му същност, е причината стиховете на Превер да се превръщат в песни, изпълнени от най-обичаните френски певци като Едит Пиаф и Ив Монтан. Но това е само блясъкът на славата. Никой не знае колко любовни писма по света са били изпълнени с негови стихове. Колко пъти, разчувствани от живота какъвто е, хората са споделяли думите му. Това е истинското поетично безсмъртие.
Най-добре за поета говорят стиховете му.
Тъй като дълго очакваната пролет върви с влюбване, освен цветни картини, днес ви избрахме едно очарователно стихотворение на френския поет Жак Превер…
Песен
Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.
Фиеста
И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.
Превод от френски: Валери Петров
И още… десет цитата от Жак Превер – любимецът на малки, големи и още по-големи момичета и момчета.
1. „Дори щастието да те позабрави за момент, ти никога не го забравяй.“
2. „Любовта е толкова простичка.“
3. „Когато истината не е свободна, свободата вече не е истинска.“
4. „Трябва да се опитваме да бъдем щастливи, дори само за да даваме пример.“
5. „Хората говорят затова, което виждат. Децата гледат и виждат едновременно. Аз също. Това се отнася и до четенето на книги.“
6. „Всеки успех е за сметка на неуспеха на нещо друго.“
7. „Няма проблеми, само учители.“
8. „Времето е трудно за тези, които се опитват да го убият.“
9. „Милиони и милиони години няма да ми дадат и наполовина достатъчно време, за да опиша онзи малък миг, в който ти прегръщаш мен, а аз прегръщам теб.“
10. „Спомням си, че щом видя за първи път морето, баща ми се замисли за момент и рече поразен: „Какъв голям леген, но жалко, че с мостове той не е съоръжен!“
art-twig.bg
