Изкуството на добрия тост: Да пием за чувството за мярка!

Вдигането на тостове идва от древността. Още в VI век пр.н.е. гърците с тях са показвали на своите гости, че могат спокойно да пият от виното, което им предлагат – в него няма отрова. Самата дума „тост” е от римското „tostus” – пресушавам. Да се вдигат тостове е истинско изкуство. Добре обмисленият тост, произнесен атрактивно, допълнително създава очарование на масата и допринася за хубавото настроение.

Има легенда, че в средновековна Англия в чашите с вино и уиски пускали парче сух хляб (toast), за да придадат необичаен вкус на напитката. Докато чакали хлябът да поеме от течността, англичаните си разказвали притчи.

В зависимост от вида на приема тостът се произнася или след десерта, когато се поднася шампанското, или не по-рано от 10-15 минути след началото на приема.
На официалните приеми не е прието да се чукате, гостите вдигат чашите и осъществяват контакт с очите. Ако чашите се докосват, то мъжете държат своите по-ниско от чашите на дамите.
Тостовете не трябва да се произнасят един след друг, между тях трябва да има поне 10-15 минути интервал. Лицето, към което е адресиран тостът, чака с вдигната чаша, докато не отпият останалите.
Първият тост се произнася от домакина или от ръководителя с най-висок ранг. Ако приемът е устроен в чест на високия гост, то по регламент гостът произнася следващия (благодарствен) тост.
След първия тост домакинът дава думата на тамадата и по-нататък той води тържеството. Първи вдигат тостове най-почетните гости или по старшинство. Който произнася най-тържествените тостове, става прав. Мъжът, в чиято чест се произнася тостът, слуша прав. Първи вдига чашата този, който произнася тоста. Ако е започнал да говори, без да вземе чашата, останалите вдигат чаши едва след края на тоста.
Ако мъж говори от името на всички присъстващи мъже, те всички стоят прави и с вдигнати чаши се присъединяват към казаното.
По време на тоста присъстващите не се хранят и не разговарят. Не е прието да се пие от чашата, докато тостът не свърши. Домакинът има право да вдигне наздравица за всеки от своите гости, а гостите – в чест на виновника за тържеството или на домакина. В тоста за домакина трябва да се спомене и домакинята.
При наздравица не се употребяват фрази от рода на: „Вдигаме тост за…“ или „Да пием за…“ – тостовете се произнасят, чашите се вдигат, напитките се пият, без това да се обяснява.

За добрия тост са важни дълбокият смисъл, краткостта и простотата на изказа.
Има няколко съществени правила, които следва да се спазват:

• Не се вдига тост на коктейл.
• Традицията да се разбиват чаши на пода, особено по време на сватби, е фолклор и се изпълнява само по взаимното съгласие на гостите и домакина.
• Тостът е доброволен, не настоявайте излишно и преди да обявите следващия тост, получете съгласието на човека поне с поглед.
•  Не жестикулирайте по време на тоста – жестовете отвличат от словото.
• Не досаждайте на гостите с прекалено дълга, объркана реч. Оптималното време за един тост е 3 минути.

Поздравление… с чаша вода?

Хилядолетна е историята на тостовете или на речите на празничната трапеза, но до ден днешен някои норми на етикета се обсъждат и обновяват.
Произнасянето на слово с вода в чашата не се зачита за тост, но шведският крал Густав, който е убеден трезвеник, въведе правилото да имитира тост с безалкохолна напитка.
Грузинците и ирландците са всепризнати майстори в изкуството на тостовете. Ето някои от тях.

Ирландски тостове

Да пием за това да умреш на 95 в леглото си, застрелян от ревнивата си съпруга.

Да пием за това, че сме поединично, пием двойно и виждаме тройно.

Да пием за целувките на жените и за уискито, чисто като кехлибар, което не е толкова сладко като целувките на жените, но замрежва погледа по-искрено.

Грузински тостове

– Моят дядо казваше: „Имам желание да си купя къща, но нямам възможност. Имам възможност да си купя коза, но нямам желание.“ Нека нашите желания винаги да съвпадат с нашите възможности!

– На въпроса „Какви жени предпочитате – блондинки или брюнетки?“ истинският мъж трябва да отговори: „Да!“ Да пием за истинските мъже!

– Да пием за хубавите хора – все пак останахме толкова малко!

Преди да вдигна тост искам да ви задам три въпроса:
1. Знаете ли до кога пият жените математички? Отговорът е до безкрайност.
2. А до кога пият жените химички? До загуба на реакция.
3. До кога пият жените медички? До загуба на пулс.
А нека сега ние пием за жените физички, които пият до загуба на съпротивление, или за журналистките, които пият до последна капка мастило!

– Всеки рибар мечтае да види в мрежата си Златната рибка; Всяка девойка мечтае да види принца от мечтите си; Всеки студент останал с 2 ликвидации, мечтае да види поне тройки в студентската си книжка; Всеки мъж мечтае да види в леглото си Моника Белучи.
Да пием за морковите! Те подобряват зрението.

Кораб попаднал при буря и потънал. Оцелели само двама – без спасителни жилетки, без нищо, за което да се хванат.
– Господи – помолил се единият – изпрати ми толкова дъски, колкото пъти ми е изневерявала жената!
От небето паднали два клечки, които не могли да издържат тежестта му и той се удавил.
– Господи – решил да опита късмета си вторият – изпрати ми толкова дървета, колкото пъти ми е изневерявала жената!
Небесата се отворили и наоколо заплавали купища дървен материал. Морякът си направил сал и се спасил.
Да пием за жените, които не оставят мъжете си да се удавят!

Лекар среща в кръчмата свой пациент, който е наредил пред себе си няколко празни чаши.
– Предупредих да не пиеш повече от една чаша концентрат? – скарва му се той.
– Докторе, аз не се лекувам само при вас – отговаря пациентът.
Да пием за здравето на докторите и нека те бъдат все повече!

Ето някои примери за добри тостове, които могат да донесат още повече настроение на празничната ви трапеза:

Бог веднъж е казал: „Да се пие в този ден!” Но в кой точно – не е казал. Затова да пием всеки ден, за да не пропуснем този ден!
Африкански тост: Да пием за жените, в сянката на които ни е така добре!
Вдигам чашата си за този, който иска да ми я напълни с нещо!
Да пием за добрите хора – толкова малко останахме!
Да пием за жените и любовниците и за това те никога да не се срещнат!
Да пием за това, Бог да ни даде всичко онова, което има съседът, и да добави още нещичко!
Да пием за това да умрем спокойно, по време на сън, като моя дядо, а не в страх и с викове на ужас, като неговите пътници!
Ако жената е цвете, а мъжът – вода, да пием за това на цветята все по-често да им сменят водата!
Жаждата не е от най-тежките недъзи, но и тя трябва да се лекува. Наздраве!
Желая на всички присъстващи леко сърце и тежък джоб!
Да пием за това нашите деца да имат богати родители, а у нашите родители – богати деца!
Всяка изпита чаша е пирон, забит в нашия ковчег. Затова нека да пием така, че този ковчег да не се разпадне!
Събрали сме се тук, за да пием. Тогава да пием за това, за което сме се събрали!
Нека първият тост да звучи така: Довиждане! Трезви ние с вас днес повече няма да се видим!

Да напълниш чашата с вино, да я вдигнеш, да произнесеш тост и да изпиеш съдържанието й – това са четири различни неща. Не на всеки майстор му се удава да направи това от един път. Затова да пием за професионалистите!
Предлагам да пием за нашите жени и за виното. В тях има определено сходство. Първо, и жените, и виното завъртат главите ни. Второ, заставят ни да правим някои необмислени постъпки. Трето, доброто вино и хубавите жени се ценят много високо. Четвърто, и виното, и жените са склонни към вълнение. Затова да пием за виното и жените!
Жените лекари пият до загуба на пулса, жените химици – до загуба на реакцията. Нека пием за жените физици, които пият до загуба на съпротивлението!

Двама приятели вървели по улицата. Внезапно единият дръпнал другия за ръката:

– Бързо да се махаме – отсреща моята жена разговаря с любовницата ми!
Приятелят му се загледал, а после казал:
– Успокой се бе, човек. Моята жена разговаря с моята любовница!
Да пием за истинските приятелки и верните приятели!
В купето на влака пътуват четири жени – всичките се връщат от курорт. Една от тях казва:
– Като пристигна, всичко ще разкажа на мъжа си. „Ех, че е смела!” – помислила втората. „Ама че глупачка!” – си казала третата. „Да й имам паметта!” – си помислила четвъртата. Да вдигнем чаши за умните жени!

art-twig.bg