БулевАРТ
Иван Крилов: Прелитат и по-ниско от кокошките орлите, но никога кокошки не ще стигнат висините!…
Публикувана
преди 1 годинана
От
Ива ОприковаНа днешната дата в далечната 1769 година се ражда Иван Крилов. Написал е девет книги, включващи над 200 басни. Творбите му са преведени на повече от 50 езика. Работил като библиотекар в продължение на 30 години в Публичната библиотека в Петербург. Автор е на стихотворната трагедия „Клеопатра“, повестите „Каиба“ и „Филомела“, комедиите „Лудо семейство“, „Пакостници“, „Пирог“ и др.
art-twig.bg избра за вас две негови емблематични басни. Насладете им се в този зимен, студен ден….
Орел и кокошки
На красоти очите му да се любуват
във ден, от слънце засиял,
Орел летял
и там, където мълнии стануват.
След полета в призвездния простор
за отдих Царят-птица кацнал на стобор.
Защо? Загадка любопитна!
Капризни са царете не от днес:
или поискал на стобора да направи чест,
или съвсем не правел царски жест,
а просто нито дъб, нито скала гранитна
наоколо съзрял.
Щом малко постоял
на друг стобор, Орелът прелетял.
Това видяла качулата Квачка
и тъй на своята кума рекла:
„Приказват само — орлови крила!
Подобен полет и за мене е играчка.
Ако река, без много зор
ще литна от един на друг стобор.
Не бива да сме занапред глупачки,
да гледаме орлите със захлас —
не са те с нищо повече от нас;
нали видяхме ти и аз,
че те летят по-ниско и от квачки.“
Орелът, от брътвежа отегчен,
й казал: „Права си, но не съвсем.
Прелитат и по-ниско от кокошките орлите,
но никога кокошки не ще стигнат висините!“
* * *
Ако талантите оценяш ти,
за слабостите време не губи напразно;
усещайки кое у тях е силно и прекрасно,
вникни в различните ни висоти!
Късметът и просякът
Веднъж един опърпан просяк се влачел от къща на къща. Той носел вехта торба в ръка и молел на всяка врата за няколко дребни монети, с които да си купи нещо за ядене. Просякът роптаел срещу съдбата си и се чудел защо става така, че хора, които имат толкова много пари, никога не са доволни, а все искат още.
— Ето например — казал той, — стопанинът на тази къща, познавам го добре. Той винаги е бил добър търговец и преди доста време успя да натрупа баснословно богатство. Ако беше мъдър, щеше да спре тогава. Щеше да предаде търговията на някой друг, а след това можеше да прекара остатъка от живота си спокойно. А какво направи вместо това? Построи кораби и ги изпрати по море да търгуват с чужди страни. Мислеше си, че ще спечели планини от злато. Ала случиха се големи бури в морето, корабите му потънаха и съкровищата му бяха погълнати от вълните. Сега всичките му надежди лежат на морското дъно и от голямото му богатство няма и помен. Има много такива случаи. Май хората никога няма да се наситят, освен ако не погълнат целия свят. Що се отнася до мен, ако имах поне колкото да се нахраня и облека, нямаше да искам нищо повече.
Тъкмо в този момент Късметът се задал по улицата. Той видял просяка и се спрял. Казал му:
— Слушай! Отдавна искам да ти помогна. Подай си торбата и аз ще изсипя това злато в нея, но при едно условие: всичкото, което попадне в торбата, ще бъде чисто злато, но всяко късче, което падне на земята, ще се превърне на прах. Разбра ли?
— О, да, разбрах — отвърнал просякът.
— Тогава внимавай — казал Късметът. — Торбата ти е стара, не я пълни твърде много.
Просякът толкова се зарадвал, че едва сдържал нетърпението си. Той бързо разтворил торбата си и поток от златни пари се изсипал в нея. Торбата натежала.
— Не е ли достатъчно? — запитал Късметът.
— Още не.
— Няма ли да се скъса?
— Не се безпокой.
На просяка ръцете му се разтреперили. Ех, да можеше златният поток никога да не спира!
— Сега ти си най-богатият човек в света!
— Съвсем мъничко още, добави само една-две шепи.
— Хайде, пълно е. Торбата ще се пръсне.
— Ами, ще издържи още малко, само още мъничко!
Още едно късче било добавено и торбата се разцепила. Златото се изсипало на земята и се превърнало на прах. Късметът изчезнал. На просяка не му останало нищо, освен празната торба, при това цялата разпрана. Той бил така беден, както и преди.
art-twig.bg