Connect with us

Лайфстайл

Имануел Кант: Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията…

Публикувана

на

Най-известният германски философ е бил особняк: Имануел Кант е имал твърди привички по отношение на съня, мразел е бирата, а всекидневието му е било стриктно подредено. Той е известен най-вече със своята морална философия и с вярата си в човешкия разум. Но за него се знае още, че е бил човек, осланящ се на дисциплината и здравите структури. И че е имал някои симпатични, чисто човешки недъзи…

Днес се навършват 295 години от рождението на Имануел Кант, а ние почитаме немския философ с вечните му мисли и цитати.

 

 

  • Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.
  • В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.
  • В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.
  • Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.
  • Всичко, каквото казвам и пиша, го мисля; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.
  • Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.
  • Във всяка естествена наука е заключена толкова истина, колкото математика има в нея.
  • Геният – това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.
  • Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.
  • Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.
  • Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.
  • Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. — “Критика на практическия разум”, глава 34 и епитафия на Кант в Кьонигсбергската катедрала.
  • Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.
  • Добродетелта е победа на волята над природата.
  • Добротата е наше задължение.
  • Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.
  • Дългът е уважението на правото на другия.
  • Една от най-несъмнените и чисти радости е отдихът след работа.
  • Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие.
  • За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна.
  • Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.
  • Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.
  • Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.
  • Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.
  • Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.
  • Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.
  • Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.
  • Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.
  • Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.
  • Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.
  • Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.
  • Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.
  • Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.
  • Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.
  • Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.
  • Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.
  • Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.
  • Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.
  • Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.
  • Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.
  • Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.
  • Нравствеността трябва да бъде заложена в характера.
  • Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.
  • Някои книги биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.
  • Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.
  • Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.
  • Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.
  • Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.
  • От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.
  • Почивката след труд е една от най-добрите и чисти радости.
  • Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.
  • Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има опасност у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.
  • Прекрасното – това е символ на моралното добро.
  • Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на вкуса.
  • Природата е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.
  • Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.
  • Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност исмелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. (1784)
  • Просвещението е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.
  • Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.
  • Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?
  • Уважението е данък, който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.
  • Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.
  • Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на ума и проницателността.
  • Умението е белег на талант.
  • Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.
  • Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът.
  • Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.
  • Характерът е способност да се действа съгласно принципите.
  • Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.
  • Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.
  • Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.
  • Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.
  • Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.
  • Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.
  • Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се уединява.
  • Щастието е идеал не на разума, а на въображението.

 

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

март 2024
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031