Лайфстайл
Имануел Кант: Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията…
Публикувана
преди 1 годинана
От
Ива Оприкова 269
Най-известният германски философ е бил особняк: Имануел Кант е имал твърди привички по отношение на съня, мразел е бирата, а всекидневието му е било стриктно подредено. Той е известен най-вече със своята морална философия и с вярата си в човешкия разум. Но за него се знае още, че е бил човек, осланящ се на дисциплината и здравите структури. И че е имал някои симпатични, чисто човешки недъзи…
Днес се навършват 295 години от рождението на Имануел Кант, а ние почитаме немския философ с вечните му мисли и цитати.
- Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.
- В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.
- В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.
- Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.
- Всичко, каквото казвам и пиша, го мисля; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.
- Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.
- Във всяка естествена наука е заключена толкова истина, колкото математика има в нея.
- Геният – това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.
- Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.
- Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.
- Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.
- Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. — “Критика на практическия разум”, глава 34 и епитафия на Кант в Кьонигсбергската катедрала.
- Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.
- Добродетелта е победа на волята над природата.
- Добротата е наше задължение.
- Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.
- Дългът е уважението на правото на другия.
- Една от най-несъмнените и чисти радости е отдихът след работа.
- Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие.
- За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна.
- Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.
- Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.
- Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.
- Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.
- Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.
- Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.
- Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.
- Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.
- Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.
- Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.
- Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.
- Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.
- Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.
- Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.
- Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.
- Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.
- Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.
- Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.
- Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.
- Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.
- Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.
- Нравствеността трябва да бъде заложена в характера.
- Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.
- Някои книги биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.
- Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.
- Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.
- Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.
- Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.
- От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.
- Почивката след труд е една от най-добрите и чисти радости.
- Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.
- Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има опасност у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.
- Прекрасното – това е символ на моралното добро.
- Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на вкуса.
- Природата е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.
- Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.
- Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност исмелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. (1784)
- Просвещението е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.
- Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.
- Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?
- Уважението е данък, който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.
- Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.
- Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на ума и проницателността.
- Умението е белег на талант.
- Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.
- Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът.
- Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.
- Характерът е способност да се действа съгласно принципите.
- Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.
- Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.
- Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.
- Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.
- Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.
- Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.
- Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се уединява.
- Щастието е идеал не на разума, а на въображението.
art-twig.bg
Related Topics:Имануел КантТоп
Търсене
Advertisement
БулевАРТПреди 2 месеца
Бен Афлек -лошото момче на Холивуд на 52 (Галерия)
БулевАРТПреди 2 месеца
Мария – име за царици! Вечните песни за Мария (Видео)
Моето мястоПреди 2 месеца
Санторини без тълпи от туристи: само в Абу Даби
БулевАРТПреди 2 месеца
Андерсен: Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце…
ЗвездниПреди 2 месеца
Мисъл на деня: 4 август 2024 година
БулевАРТПреди 2 месеца
Мария – име за царици! Вечните песни за Мария (Видео)
БулевАРТПреди 9 месеца
Фил Колинс на 73: Барабанистът с най-нежния глас (Видео)
ЗвездниПреди 9 месеца
От „Закуска на тревата“ до „Олимпия“, изящните революции на Едуард Мане (Видео)
ЛайфстайлПреди 1 година
Светецът на Барселона – Антони Гауди (Видео)
БулевАРТПреди 1 година
Ирландската звезда на световната музика Ения на 62 (Видео)
Календар
П | В | С | Ч | П | С | Н |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 | 31 |