Наричат Николо Макиавели първия политолог на новото време.
За живота на Макиавели се знае много. Той е роден на днешната дата 3 май през 1469 година и израства във Флоренция. Бил е гражданин и патриот. Знатният му произход и необичайните му способности му помагат да направи бърза кариера. Присъединява се към противниците на управляващия във Флоренция род на Медичите. След като те остават без покровител, Макиавели се издига до министър на външните работи на републиката.
През 1512 години обаче Медичите се завръщат на власт – с малко военна помощ от Испания и Швейцария. Тогава Макиавели е подложен на тежки разпити и мъчения. Изпращат го в затвора, но не го убиват само защото е спасил от смърт няколко известни поддръжници на семейство Медичи. В крайна сметка го заточават в едно село, където прекара в изгнание цели 8 години – нещо непоносимо за деен човек като него. Макиавели е женен, има шест деца и семейството едва свързва двата края. Но както става понякога, заточението се оказва най-плодотворният период в неговото литературно творчество. Именно тогава Макиавели пише „Размишления върху първите 10 книги на Тит Ливий“, знаменития си трактат „Владетелят“, комедията „Мандрагора“ и теоретичния си труд „За военното изкуство“.
Едва през 1520 година, след смъртта на Лоренцо Медичи, разрешават на Макиавели да се завърне в двора и даже му поръчват да напише история на Флоренция. Изглежда, че властта отново става благосклонна към него. Но през 1527 година е извършен нов преврат. Николо Макиавели не издържа на този удар и умира на 21 юни 1527 година на 58 години.
Съвременниците познават портрета на Макиавели от италианския художник Санти ди Тито. На него е изобразен слаб, късо подстриган мъж с жив и проницателен поглед. Човек с високо чело, кафяви очи, малко гърбав нос и присвити в тънка усмивка устни – това е лице на човек, който не излъчва никаква жестокост, свирепост или коварство. Нито следа от предположението, че това е човекът, който в трактата си „Владетелят“ учи политиците да забравят честността и справедливостта и да следват принципа „целта оправдава средствата“.
Да учи политиците ли? – Професор Дирк Хьогес напомня в книгата си „Власт и илюзии“, че Макиавели е посветил „Владетелят“ на съвсем конкретен човек – „на негова светлост Лоренцо Медичи“. Но това не е било просто някакво традиционно за времето си посвещение или коленопреклонен опит на посрамения философ да спечели отново благоволението на своя стар покровител – по-скоро Макиавели е мечтаел да сложи край на ръзпокъсаността на Италия, да я изчисти от чуждестранните завоеватели – испанци, швейцарци, германци – и да създаде силна държава. Именно тази цел, а не „всяка цел“, оправдава в неговите очи „средствата“. В името на създаването на силна и самостоятелна Италия е трябвало да бъде пожертвано всичко. В това число и моралът и добродетелта. Освен това представите за морал и добродетел в тези времена преди 500 години, меко казано, са били малко по-различни от днешните.
Представяме ви избрани мисли на Николо Макиавели:
„Оценка за интелигентността на един владетел е да огледа хората около себе си.“
„Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.“
„От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност – силите.“
„Който сам е добър приятел, той има добри приятели.“
„Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.“
„Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели.“
„Печели онзи, който знае какво ще загуби.“
„Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.“
„С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.“
„Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.“
„Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.“
„Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.“
„Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.“
„Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.“
„Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.“
„Целта оправдава средствата.“
„Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите – добри, а третите безполезни.“
„Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.“
„Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.“
„Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.“
„Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.“
„На древните писатели принадлежи мисълта, че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.“
„Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече, а други да не загубят и това, което притежават.“
art-twig.bg
