Гладиаторът на българската живопис с име на император (Галерия)

Димитър Казаков – Нерон (1933 – 1992), който нарича себе си „гладиатор с остра шпага“, е колоритна личност и явление в българската живопис. И както често се случва с големите таланти, той е отричан и възхваляван, отхвърлян и приеман, мразен и обичан. За него се разказват анекдоти и небивалици, приписват му се случки и преживявания, думи и изрази, които го митологизират приживе. Днес се навършват 88 години от рождението  на художника.

Казаков създава живописни платна, рисунки, графики, керамика и пластика от дърво. Той е един от авторите, които изграждат облика на съвременната българска пластична култура и я представят извън пределите на страната. Централно място в творбите му заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Жената – майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в тях. Според художника картината е една вселена, сложен свят и непрекъснат извор на живот.

Димитър Казаков-Нерон

Димитър Казаков постоянно е експериментирал в своето изкуство. Често е измивал боята от картините с кореселин, за да постигне специфичен ефект. Предполага се, че това е причината да заболее от астма.

Началото

Тази връзка с човешкото, със земята Казаков носи още от своето детство, когато расте в малкото село Царски извор, където е роден на 22 юни 1933 г. От бедно семейство, а и останал сирак, за него остава грижата за по-малките му братя и сестри и за добитъка.

Димитър Казаков-Нерон

През 1951 г. той постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София, за която разбира случайно – от вестник. След това започва да учи в художествената академия, която завършва трудно през 1965 г.. Заради разногласия с преподавателите му се налага няколко пъти да се презаписва в различни специалности. Накрая завършва „Графика“ при проф. Евтим Томов.

Студентските години са тежки за Казаков. Заради бедността му се налага да живее на таваните на академия, да работи като огняр. Покрай това се ражда и прякорът Нерон, която му остава за цял живот. „Като хвърляхме въглища в пещта, Тодор Балтев ми каза: „Имаш бретон като Нерон“. Така и остана …“, казва самият той пред Аксиния Джурова за книгата „Митът Димитър Казаков Нерон“ от 2003 г.

Димитър Казаков-Нерон

След завършването е изпратен да работи в Пазарджик, като плакатист, пише лозунги. Работи там до 1972 г,, но през цялото време не спира да рисува, не се отказва. Той нарича себе си „гладиатор“, които иска да „влезе“ в изкуството по трудния начин, с „остра шпага, а не по заобиколни пътища и компромиси“. Характерно за казаковото изкуство е обърнатото пространството, търсенето на нови измерения. Основните му теми са любовта,природата и нейните чудеса. Той вплита също и спомени от родното си село, митове и легенди от националния фолклор и не крие интереса си към православната иконописна традиция.

Димитър Казаков-Нерон

Казаков предава българската митология и фолклор като рисува един невъзможен, но познат на всички свят, които предава чрез спомените за отделни фрагменти от живота – събирането край чешмите, каруците, воловете, стомни, кошове, бурета, овни, птици, змии и загадъчни образи на хора. Това, че тези символи са част както от ежедневното битие, така и традиционната митология и това, че са поднесени с експерименталните методи на Димитър Казаков, придава особена и неповторима магичност на неговите платна според изкуствоведите.

Димитър Казаков-Нерон

Противоречива личност, някои биха казали скандална, той не успява да впише творчеството си в налагания от властта в онези години социалистически реализъм. Самият той в интервю за националната телевизия признава, че му е невъзможно да рисува в този „жанр“. Въпреки това, като създава своя уникален стил, се превръща в едно от знаковите имена в българското изкуство. Красимир Илиев от Софийската градска художествена галерия го нарежда сред творци като Златю Бояджиев.

На творчеството на Димитър Казаков са посветили книгите си Аксиния Джурова, Дора Валие, Георги Шапкаров, Руен Руенов.

art-twig.bg