Енио Мориконе – едно от най-известните имена във филмовата музика на ХХ век, е носител на две награди “Оскар” през 2007 г. за цялостно творчество и за саундтрака на филма на Куентин Тарантино “Омразната осморка” през 2016 г. Номиниран е за наградата на американската киноакадемия още пет пъти: за “Райски дни”, “Мисията”, “Недосегаемите”, “Бъгси” и “Малена”.
Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 година в римския квартал Трастевере. Баща му – Марио Мориконе, е професионален джаз тромпетист и свири в различни оркестри, а майка му – Либера Ридолфи, има малък текстилен бизнес. Има три сестри – Адриана, Мария и Франка и един брат – Алдо.
Мориконе, известен просто като “Маестрото” е автор на музиката към повече от 500 филма, развива кариерата си в продължение на седем десетилетия. Негова е музиката към „За няколко долара повече“, „Имало едно време в Америка“, „Ново кино „Парадизо“, “Декамерон” на Пиер Пауло Пазолини, както и на “Двадесети век” на Бернардо Бертолучи. През целия си живот композира само на пиано, никога на компютър.
Пробива в Холивуд през 60-те години с музиката за т. нар. “спагети уестърни”, в които изгрява звездата на Клинт Истууд. Една от най-известните му творби е музиката към филма “Добрият, лошият и злият” на Серджо Леоне, която оглавява британските музикални класации през 1968 г. През годините сътрудничеството им укрепва до такава степен, че Леоне оставя Мориконе първо да направи саундрака, като планира снимките според музиката. След като филмите се поемат от Истууд, Енио Мориконе престава да пише за спагети уестърни, но през 2014 г. в интервю за Би Би Си определя решението си като пропуснат шанс. Въпреки успеха си в САЩ, остава верен на италианското кино и продължава да пише музика за италиански филми до края на кариерата си.
Роден в Рим на 10 ноември 1928 г в семейството на джаз тромпетист, започва да пише кратки композиции още преди да навърши шест години. Завършва тромпет в консерваторията “Санта Чечилия” в Рим. От там датира познанството му с Леоне.
Първата му любов е класическата музика, но за да изкарва прехраната си, започва да композира фонова музика за радио драма. По-късно той се обръща към филмовите партитури, но е забелязан едва, когато университетският му приятел Серджо Леоне го моли да напише саундтрака за Per Un Pugno di Dollari (“За шепа долари”).
Новаторството на Мориконе в музиката е замяната на пищните оркестровки с акцентирането върху различни звукови ефекти и използването през 60-те години на електронни китари за пресъздаване на призрачната атмосфера в спагети-уестърните. Мориконе въвежда и по-популярно звучене в класически партитури като използваните джаз елементи в “Имало едно време в Америка”, за да адаптира музиката към историческия контекст, пише Би Би Си.
Мориконе дава началото и на концертите на живо с филмова музика, изпълнявана от симфонични оркестри. Първите два дирижира сам в Лондон през 2001 г.
Въпреки кариерата си в Холивуд, никога не научава английски език и остава да живее в Рим през почти целия си живот.
„Работата за киното беше ценно преживяване, защото ми даде възможност да експериментирам с идеите си, да ги слушам в изпълнение на оркестър и след това да ги използвам за точна цел“, казва композиторът в едно интервю.
Енио Мориконе е почетен доктор на Нов български университет. Титлата му е връчена през 2013 г. за изключителния му принос към развитието на съвременната филмова музика, за изявената и неповторима авторска позиция, за яркото присъствие в световната музикална култура.
