Генко Генков – лудият български гений в живописта (Галерия)

Автор: Генко Генков

На днешната дата през 2006 г умира Генко Генков – без съмнение изключително колоритна и противоречива личност. Отива си от този свят достойно… на последната си изложба  в СГХГ.

Художникът започва да рисува в ранна детска възраст. На 4 год. прави рисунки, на които възрастни професионалисти се учудват. Истината е, че той никога не е имал детски рисунки по начина, по който си представяме. Той започва да рисува като зрял човек. Близък на семейство Генкови е бил скулпторът проф. Иван Лазаров. При едно свое посещение остава възхитен от новите картини в дома и възкликва: ,,Чия златна ръка е рисувала тези неща?“ Когато разбира, че авторът е единадесетгодишният Генко, той му дава глина, с която да сътвори скулптура. Чудесно изваяната скулптура на рибар служи за пример на студентите в Академията.

Автор: Генко Генков

Учи живопис, но след скандал с професор Дечко Узунов е прокуден от Академията. Така тава художникът на улицата, но заради приказките срещу народната власт попада за две години в Белене. През 1956 е затворен в лудницата.

Генко Генков е доказателство, че между гения и лудостта има само една малка крачка.

Автор: Генко Генков

За него правилата и институциите не важат. Станал легенда още приживе, галериите продават картините му на цени над 5000 лв., докато самият Генко ходи дрипав обикаля из трамваите и тролеите със своите още мокри платна и ги предлага по 100 долара.

Най-силни и търсени остават ранните картини на Генко преди алкохолът и лудостта да превземат голяма част от неговото живописно чувство.
Открива последната си изложба на 16 февруари, 2006 в Софийската градска художествена галерия. Показва 66 платна, нарисувани в последните 5 години.

Историята с английския посланик

Генко рисува пейзаж от натура някъде край София през 70-те години. Класическа сцена от по-миналия век – статив, платно и художник на поляната. За късмет минава английския посланик, излязъл на разходка сред природата. Спира до Генко, поздравява го, поглежда платното, което много малко напомня пейзажа отпред, и наблюдава впечатлен известно време.

Автор: Генко Генков

После си подава визитката и кани Генко да го посети в посолството някой ден и да донесе свои картини, придружителят му превежда и се сбогуват.

Един дъждовен ден на входа на английското посолство тропа омачкан небръснат човек с две платна в ръцете. Служителите отварят и го питат кой е и какво търси. Генко подава визитката на посланика и казва, че има среща с него. Онези изумени тичат и съобщават.

Посланикът точно в момента бил свободен и го приел. Генко влязъл в просторен кабинет с калните си обуща и турил двете картини в единия край на стаята. Посланикът го почерпил уиски, пура и се опитал да завърже разговор. След малко предпазливо попитал – г-н Генко, колко да ви платя за картините? Генко посочил към пейзажите – тая 2000, тая 3000 долара. Сумите били височки за български художник по онова време и дори на посланика се видели множко. Той опитал да каже нещо в смисъл не е ли много. Генко презрително гаврътнал уискито, дръпнал от пурата и казал: “Затова пък ние, българите, можем да правим жестове”, обърнал му гръб и си тръгнал, като оставил картините без пари.

Автор: Генко Генков

През 2002 година в София заприиждаха френски ценители и колекционери специално за да пазаруват картини на Генко. Което провокира смесени емоции в гилдията: хем завист, хем радост за категоричния успех на типа фрий ланс, т.е. свободен, независим артист.

Генко продължава да продава платната си сам, търсейки клиенти във всички достъпни нему пространства, та дори и на улицата, както се случи преди месец с един български професор по химия от Ню Йорк. Средната цена на картините, определена от самия него, е 200-300 щ. долара. Според симпатията или антипатията на художника се срещат и отклонения нагоре и надолу, но почти никога по-големи от стотина щ. долара. Художникът е неизкушен човек, а е известен и със скромния си бит.

art-twig.bg