Connect with us

Звездни

Един „Любимец 13“: Искам да умра млад, красив, весел, интересен (Галерия)

Публикувана

на

В киното Апостол Карамитев бе Любимец 13. За почитателите на театъра, киното и телевизията и до днес си остава Любимец №1.

Красив, лъчезарен, артистичен, интелигентен, добър… С две думи: стопроцентов идеал във всяко отношение!На днешната дата, 17 октомври, се навършват 99 години от рождението на покойния български актьор Апостол Карамитев.

Остава ни само едно проклето хубаво настояще. 50 години какво са в живота ми. Имал съм малки победи, триумфи, имал съм и поражения. Но какво е поражение. След време някои победи се оказват малки, невзрачни и незначителни, а пораженията сякаш до едно са ме обогатили, те се оказват капитал, споделя Апостол Карамитев. Не знам кое е добро и лошо, за нищо не съжалявам, за нищо не се извинявам.

Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие, дадено му от приятели, любима, родители, деца, дадено му е от хора и е предназначено за човеци. На младини
мислех, че светът е създаден за мен и се върти около мен

Но сега, на 50 години, след многото погребения, успехи и неуспехи, разбрах, че светът не е създаден точно само за мен, това са думи на Апостол Карамитев, неговата равносметка – последното му интервю, преди да се отправи към Рая.

Апостол Карамитев е роден през 1923 година в Бургас и умира през 1973 г. по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“, в който изпълнява ролята на Йоан Асен II.

Завършва Италианското училище в родния си крайморски град. Образованието си продължава в НАТФИЗ (ВИТИЗ) в класа на проф. Боян Дановски, а професионалният му път започва в театралната школа на Стефан Сърчаджиев. След като се дипломира през 1951 г., още същата година дебютира на големия екран с филма „Утро над родината“.

На 25 години се жени за колежката си Маргарита Дупаринова, от която има две деца – Момчил и Маргарита. Актьорът, който е един от най-значителните творци на съвременния български театър, притежавал удивителна за времето си сценична техника. Талантът на Карамитев блести на сцената на Народния театър, в заснетите роли в многобройни филми, а също и в преподавателската му работа във ВИТИЗ, където бил кумир за повечето студенти.
Когато още като млад актьор излязъл на сцена, красивата му външност ведно с таланта му спечелили толкова почитателки, че два огромни куфара не му стигнали да побере всичките любовни писма, които получавал.

„Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки“, разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. Двамата се залюбили като сценични партньори. Отново на сцена Апостол връчил на избраницата си сребърна халка, символизираща предложението му за брак. Маргарита била две години по-голяма от избраника си, доста трудно заченала, ала родила почти едно след друго двете си деца – Момчил и Маргарита. Съпругът й имал две страсти в живота си – театърът и семейството. Нетипично за красив мъж с вид на бохем, бил домошар. Докато децата му били малки, по няколко пъти на ден отскачал до вкъщи, за да ги наглежда или да им отнесе вкусни лакомства. Синът Момчил дължал името си именно на татко си. Докато бременната Маргарита играела в „Идеалният мъж“ на турне, Карамитев й написал, че ако роди наследник, той трябва да се казва Момчил, защото нямало по-мъжко име от това.
В средата на 60-те Карамитев вече бил в разгара на славата си и не слизал от големия екран. Получавал всякакви роли – трагични, комедийни, откровено мелодраматични.

Властта го обсипвала с комплименти и скоро Апостол станал най-младият “народен артист” в историята на социалистическата култура,През 1971 г. Карамитев дублира всички образи – мъжки и женски – в английския сериал „Сага за Форсайтови“, който се излъчва по Българската национална телевизия.

Актьорът участва в общо 19 филма, сред които най-значими остават „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Бялата стая“, „Под игото“, „Хайдушка клетва“, „Рицар без броня“, „Малки тайни“, „Един снимачен ден“ и „Двама под небето“. На сцената оставя следа с незабравими роли в пиеси като „Дон Карлос“, „В полите на Витоша“, „Херцогинята от Падуа“, „Маскарад“, „Тревога“, „В навечерието“, „Мария Стюарт“, „Хенри Четвърти“, „Кралят на книга шеста“ и „Еснафи“. Създаденият през 1953 година Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ вече повече от 40 години носи името на актьора. През 2014 г. там е открит паметник на патрона му, дело на скулптора Петър Панчев.

Обявеният през 1969 г. за „народен артист“ Карамитев е носител и на редица други отличия като Димитровска награда за филма „Наша земя“ (1953), на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1954) и на ордена „Народна република България“ – I степен.

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930