Connect with us

БулевАРТ

Джани Родари: Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… Надежда за всички

Публикувана

на

Писателят Джани Родари е определян като най-големия италиански автор на детска литература. Сред знаменитите му книги ще споменем любимите на мнозина „Приключенията на Лукчо“, „Джелосомино в страната на лъжците“, „Животни без зоопарк“…

Джани Родари е роден на днешната дата 23 октомври 1920 г. в един малък италиански град /Оменя/, в Северна Италия, в семейството на беден хлебар, който умира рано. Джани и двамата му братя – Чезаре и Марио са изпратени при родителите на майка си – в село Варесото. Джани расте слабичък и болнав. Повече наблюдава игрите на другите деца, отколкото да се включва в тях.

Харесва да слуша музика, започва уроци по цигулка.  Завършва семинарията и получава диплома за учител.

Мести се постоянно из селата в областта, в която израства и преподава на селските деца – в средата, в която е израстнал.

Като юноша, в свободното си време, вместо приключенски романи, чете произведенията на Ницше и Шопенхауер, интересува се от личности като Ленин и Троцки.

Литературата все повече го вълнува и се записва на лекции по литература в Милано. За кратко, защото започва Втората световна война. Заради лошото си здраве е освободен от военна служба, но не и братята му. Чезаре има тежка съдба – попада в концентрационен лагер.

През 1951 г. издава първата си книга – стихосбирката „Книжка със смешни стихотворения“. Втората е „Приключенията на Чиполино“. През 1957 г. вече е семеен, с дете. Като глава на семейство, решава да придобие диплома за професионален журналист, въпреки че вече е на 37.

Работи почти денонощно в света на фантазиите от неизживяното си детство и се посвещава изцяло на литературата за деца. След тежко боледуване, умира на 14 април 1980 г. в Рим.

Най-популярната му книга остава „Приключенията на Лукчо“, но не по-малко любими са „Джесолмино в страната на лъжците“, Продавач на надежда“, „Граматика на фантазията“, Приказки по телефона“ и мн. други.

Няколко поколения български деца се радват на стиховете на Джани Родари благодарение на прекрасните преводи на Валери Петров.

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

 

********

ВЪЗДИШКИ

Със гласец учтив и тих,
все така със „бих“ и „бих“
нещастното, горкото
Условно Наклонение
въздиша от креслото
в безводно настроение:
— БИХ отишло в Лисабон…
БИХ пътувало с балон…
БИХ могло на скок висок
сто атлета да надскоча…
БИХ записало нов рок
на касета и на плоча…
Само дето туй „АКО“
ми е хвърлило око
и след всяко „БИХ“, уви,
по петите ми върви:
БИХ могло, АКО умеех…
БИХ дошло, АКО посмеех…
Да, каквото да говоря,
то ми пречи да го сторя! —
Просто е за съжаление
това Условно Наклонение:
тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —
БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!

********

ДЪГАТА

Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.

Слънцето, златното, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.

Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.

И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.

А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?

Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!

Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!

 

**************************

Бездомният

Тоз, който си няма пари, нито къща,
към гарата той всяка вечер се връща,

в чакалнята влиза, без много да тропа,
и ляга и спи между двата вързопа.

Пазачът го гледа, стои и се чуди:
За где ли пътува? Дали да го буди?

А той не пътува ни нощем, ни с влака —
пътува той денем на двата си крака,

пътува, пътува с молбата си стара
и все не намира за себе си гара,

и все не намира ни хляб, нито къща
и пак се завръща в чакалнята съща,

и влак щом изсвири, сънува, че него
заводска сирена отнейде зове го,

зове го и казва: „Честито, човече!
Ти място намери! Ти работиш вече!“

Пазачо, смили се над нуждата чужда,
недей го събужда, недей го събужда!

*************************

Морето

Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.

Решил съм през юли да го взема на плажа,
и „Гледай морето!“, така ще му кажа.

Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,

защото с очите си момченцето, зная,
ще изпие морето от края до края!

*************************

Училището на големите

Учат се малките, за да сполучат,
но и големите също се учат.

В тяхната класна стая голяма
чинове няма, престилчици няма,

ала и те разрешават задачи,
без да разчитат на подсказвачи.

Всекиго питат да отговаря
„Колко е сметката на обущаря?“,

всеки е длъжен да помни урока
„Близък е срока да плащаме тока!“,

и се изплашват всички ужасно,
щом им дадат да решават на класно:

„Как да получим от свойта заплата
дрехи, храна и море за децата?“

art-twig.bg подбра няколко любими цитата на Джани Родари.

1. „Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“

2. „Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“

3. „В страната на лъжите истината е болест.“

4. „Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“

5. „Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

6. „Да спиш – това само губи време: защото, когато аз спя, не мога да съм там!“

7. „Никога не си позвоялвайте да се плашите от думата „край“.“

8. „Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата Земя.“

9. „Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“

10. „Думата „истина“ е една от онези думи, които носят в себе си мълния.“

11. „По принцип, наистина ли има такава необходимост от огледала? За да узнаем, дали сме красиви и симпатични, достатъчно е да затворим очи и да питаме своите сърце и ум.“

12. „Умът не знае граници.“

13. „Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.“

14. „Когато си в голяма неволя, не забелязваш малките неприятности.“

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930