Connect with us

Моето място

Базиликата „Свети Петър“ в Рим – дом на Бога, събрал безценни реликви (Видео)

Публикувана

на

Базиликата „Свети Петър” е най-голямата  в целия Християнски свят. Тя е богата, пищно украсена и огромна ренесансова църква, и когато човек пристъпи в нея, тогава, може би, най-ясно се осъзнава мащаба на Небесното царство и сила спрямо живота и статуквото на отделния човек. Строежът й започва на днешната дата през 1506година.

Патрон на тази базилика неслучайно е апостол Петър, за когото Христос заявява:

И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:15 – 19)

Pope-peter pprubens

Рубенс: „Свети Петък като папа“, масло, Прадо

Според църковната история през 64 г. от новата ера апостол Петър е разпънат на кръст надолу с главата, по собствено желание, и умира мъченически. Това се случва в една от арените на Рим (арената на Нерон), в центъра на която имало Египетски обелиск. Близо до него апостол Петър бил разпънат – с главата надолу, понеже считал че не заслужава да умре по същия начин като Иисус. Мястото било много близо до Ватиканския хълм, който в онова време, вкл. до 4 век бил район изпълнен с катакомби и гробници. Затова днес гробницата на Св. Петър, вече установено, е в подземията под олтара на днешната базилика, (където почиват мощите на още множество светци и папи). А обелискът, до който Петър бил провесен, се намира в центъра на площада Свети Петър, пред базиликата.

 

Още император Константин през 4 в. изгражда църква на мястото на малкия храм върху гроба на първоапостола. А строежът на настоящата ренесансова структура започва на 18 април 1506 г. и завършва на 18 ноември 1626 г., като поради изяществото и мащаба си, тя се счита за най-великата сграда от своята епоха.

базиликата Свети Петър в Рим - фровнален изглед

Защо това е така? Сложен въпрос изискващ дълги разяснения. Но да се опитаме да се вместим в няколко абзаца. В началото на 16 век се обявява официален конкурс за архитектурен проект на новата базилика – спечелен от Донато Браманте, при което през 1506г. е положен първият камък на новия градеж. През следващите 40 години като ръководещи инициативата ще се сменят няколко ренесансови творци и архитекти, сред които и Рафаело. В крайна сметка, обаче, на Микеланджело се пада честта и отговорната задача на пределна възраст, над 70 годишен, да развие проекта. А неговият облик днес се допълва от работата на Карло Мадерно и Джан Лоренцо Бернини.

Основният спор за формата на сграда е бил дали тя да бъде по подобие на латински кръст (според предпочитанието на Рафаело) или на т.нар. гръцки (равнораменен кръст), който бил избран от Браманте. Микеланджело, който бил ръководител на проекта – т.нар. “Fabbrica di San Pietro”през средата на 16 век, реализирал първоначалната идея на Браманте за гръцки кръст, но по свой оригинален начин, като създал повече плавност във формите и обогатил фасадата с коринтски колони. Микеланджело проектирал основните параметри на сградата и започнал изграждането на забележителния октагонален купол като надзиравал строежа до смъртта си през 1568г. От днешната сграда източното крило с олтара и купола над него са дело на Микеланджело Буанароти.

Но за довършването на тази наистина огромна структура, която може да побере 20 000 души, с дължина 190 метра, ширина 58 метра при пътеките и 140 метра в трансепта и височина на купола 46 метра, били необходими 150 години и усилията на множество други творци и архитекти. През 17 век. архитектът Карло Мадерно удължил двойно кораба на църквата и изградил огромната фасада (45 м и ширина и 115 м височина) пред базиликата на площада Свети Петър, която виждаме днес. Той, заедно с управителния съвет на курията, отново възприел концепцията за латинския кръст (подобен на кръста, на който е бил разпнат Христос, с по-дълга вертикална ос) и я инкорпорирал хармонично в плана на Микеланджело, като запазил неговия октагонален център на храма.

0 Basilique Saint-Pierre - Rome (2)  San Pietro in Vaticano 4

Нека надзърнем във вътрешността на San Pietro. Сетивата първоначално са стъписани от внушителните размери на вътрешното пространство, лъскавите мозаечни подове и богатата и пищна декорация от златни инкрустации, мрамори, дърворезби и барокови статуи. Великолепието на главната църква в Католическия диоцез и емблематична за целия християнски свят, е за стъписване, за възхита, но не и за учудване. То е преобраз на превъзходството на Христос – Царят Бог и Владиката, Вседържител над всичко видимо и невидимо. Само онзи, който дълбоко в душата си се прекланя пред Бога може да оцени по достойнство тази перла в короната на неговите храмове. Тук умът се смълчава, а духът и душата отдават слава на Иисус – вечно Живият и Царят на царете.

И така, престъпваме през централната фасада, при предверието, с гигантски коринтски колони, изградена от травертин, по план на Карло Мадерно и увенчана на върха със статуи на Христос – в центъра и устремен напред –  и отстрани на него апостолите. Портикото се отличава с цилиндричен свод, украсен с позлатена гипсова мазилка и орнаментиран мраморен под. Пет масивни порти (врати) водят към вътрешността на храма, като всяка от тях е фланкирана от по две антични колони. Централната врата е изработена от флорентинския склуптор Антонио Аверулино, познат като Филарете. Тя датира от 1455г. и е запазена от старата Контстантинова църква. На нея са представени сцени от житията на Св. Петър и Св. Павел. Отдясно на нея е Святата врата (porta sancta на лат.). Отвътре тя е запечатана и се отваря и затваря в присъствието на папата само на Юбилейна година. През нея минавали поклонниците, които търсели да получат опрощение. През 1950г., тя е облечена в бронз от склуптора Вико Консорти. Последно Святата врата е била отваряна от папа Йоан Павел II на Коледа, в навечерието на новото хилядолетие. В далечния ляв край на вестибюла виждаме статуя на Карл Велики, изработена от Агустино Корначини (1725г.). А отстреща, в десния край, стои конната статуя на емператор Константин, дело на Бернини (1670г.)

Вътрешността на базиликата Свети Петър в Рим

Озовавайки се вътре, в най-отдалечената от купола точка, в началото на вертикалата на латинския кръст, попадаме сякаш всред двореца на царя от вълшебната приказка. Първото, което ни пленява са лъскавите, цветни и изключително красиви мозаечни подове с геометрични фигури. Ромбове, кръгове, шестоъгълници и овални форми са вписани в квадрати и правоъгълници. Това не е типично само за Свети Петър. Тази украса ще срещнем и в други готически и дори по-ранни църкви. Явно неслучайно тези геометрични фигури присъстват в Божия храм. Поглеждайки настрани виждаме огромни пиластри (колони) с канелюри, които поддържат необикновено високия целиндричен свод на този кораб, богато украсен със злато при папа Пий VI. Двойните колони оформят арки, които разделят пространството образно на три ниши. От двете страни зад тях, навътре са страничните части на кораба или пътеките.

Vatican Altar 2

Всяка една от тях съдържа по два малки параклиса и един по-голям централен. Всички те са украсени с мрамор, мозайки, статуи и позлата. Параклиси има и в пространството заобикалящо купола. Ако се вгледаме в страничните чела на пиластрите ще видим вградени 39 статуи на светци, основатели на различни конгрегации и ордени. В дясната пътека, в едния от параклисите се намира известната склуптура Пиета на Микеланджело Буанароти.

Ако се движим по посока на часовниковата стрелка през лявата алея, пространството около купола и обратно през дясната, параклисите са както следва:

  • Лява пътека
    • Баптистерия – място за кръщение, където за кръщален купел служи капак от саркофаг от 4 век, който пък преди да бъде поместен там покривал гробницата на император Ото II (973 – 983г.), находяща се в подземията на Ватикана;
    • Въведение на Св. Богородица – задолтарното пространство съдържа мозайка от Кристофари 1726-28г., която се базира на по-ранна картина на Романели от 1638-42г;
    • Климентовият параклис – съдържа гробницата на папа Григорий Велики (590-604). Мозайката в него представлява репродукция на картина на Сачи от 1625г., изобразяваща чудото от легендата на Брандеум. То е свързано с императрица Констанция, която молела Св. Григорий Велики да й подари част от мощите на Петър и Павел, но той не искал да обезпокоява мощите на тези светци и решил в замяна да й даде парче плат от дрехата на Св. Йоан. Констанция била възмутена и върнала подаръка, но Григорий решил да й покаже, че не реликвата, а вярата на човека е тази, която възпроизвежда чудесата – при това той се помолил върху парчето от дрехата и после го прорязал с нож. От плата потекла кръв като от човешко тяло. Григорий Велики е известен с въведените от него Грегориански хваления.
    • Ризохранилището – или мястото, където се пазят храмовите одежди и атрибути на свещениците;
  • Ляв трансепт (напречен неф)
    • Олтар на разпятието на Св. Петър;
    • Олтар на Св. Йосиф, съпруга на Мария;
    • Олтар на Св. Тома Неверни;
    • Олтар на Пресвятото Сърце на Иисус Христос – свързан с култа към Сърцето на Иисус като въплъщение на Неговата любов към людете и със Страстите на Христос. Култът е възникнал през средновековието – 11 век и е описан от Св. Анселм Кентърбърийски.
    • Параклис посветен на известната творба на Рафаело „Мадона ди Колона“.
    • Олтар посветен на случката от Деяния на апостолите, където се описва как Св. Петър в името на Иисуса Христа изцелява един паралитик (разслабен) на име Еней в град Лида.
  • Апсида (централната част)
    • Столът на Свети Петър (Cathedra Petri) – познат още като „трона на Св. Петър“. Тази внушителна склуптурна фигура заема централно място в базиликата и неслучайно. Тя съхранява ценната реликва – тронът, на който са стояли папите, в който е вграден дървеният стол, за който се счита, че е бил на Св. Петър. Богата бронзова украса с позлата на трона е дело на Бернини, който завършва тази творба в периода 1647-1653г. Тя изобразява сцената, в която Иисус дава ключовете на Св. Петър. Катедрата (тронът) се придържа от четири големи бронзови склуптури на Отците на църквата (на лат. doctor ecclesiae)А те са Св. Амвросий Медиолански и Св. Августин Блажени от Хипо – отци на западната църква и Св. Атанасий Александрийски и Св. Йоан Златоуст – отци на източната църква. Цялата тази композиция, която включва и два ангела над облегалката на трона, изглежда сякаш се носи свободно над олтара. Тя е осветена от кръгъл цветен прозорец в центъра, с гълъб в средата, който изобразява Слънцето Христос и Светият Дух, Чиято светлина озарява трона – символ на небесната власт. Окото-прозорец-слънце в центъра на апсидата е заобиколено от ангели в небесата, а от него излизат златни лъчи. Над Слънцето и Трона на фона на златен кант, на върха на апсидата, стои надпис на латински и гръцки: О Пастирю на Църквата, ти нахрани всички агънца и овци от стадото Христово“.

Rom, Vatikan, Petersdom, Cathedra Petri (Bernini) 4

Столът на Свети Петър – придържан от четири големи бронзови склуптури на Отците на църквата, Бернини

    • Олтар на Св. Петър, който съживява Тавита – случката е описана в Деяния на Апостолите, глава 9. Там се разказва как Св. Петър бил повикан от Иопия в Лида, където живеела благочестивата и трудолюбива Тавита (в превод: сърна). Тя умряла, но нейните съграждани, дълбоко скърбящи, заради нейния благочестив пример, извикали Петър и той я възвърнал към живота в името на Христа.
    • Олтар на Св. Архангел Михаил
    • Олтар на Navicella – посветен е на случката от Евангелието на Матей, в което се описва как Христос ходи по водата към кораба, в който учениците му стоят уплашени по време на буря, а Св. Петър тръгва по водата към него и успява да направи няколко крачки, после пада във водата, поради колебанието си, но Господ го изърпва и го въвежда в кораба.
  • Десен трансепт (напречен неф)
    • Олтар на Свети Еразъм;
    • Олтар на Св. Св. Мартиниан и Прокес – те са мъченици от древен Рим, чиито мощи се пазят в базиликата. Легендата за тях твърди, че те били пазачи на Св. Св. Петър и Павел в тяхната килия, по време на запрещението им в Рим. Според летописа от килията избликнал чудотворен извор на „жива вода“ и те били кръстени в него. След като станали последователи на Петър и Павел срещу тях също било предприето гонение. Те умрели мъченически заедно с Павел. Григорий Велики построил църква на тяхно име и там се извъшвали специални литургии с проповеди на техния празник, където се говорело „за присъствието на техните тела, за изцеление на болните, за измъчването на лъжесвидетелите и за изгонването на демони на това място.“ Мощите им се съхраняват под техния олтар.
    • Олтарът на Св. Венцислав – Венцеслав I-ви, херцог на Бохемия.
    • Олтарът на Св. Василий Велики (Василий от Кесария) – отец на църквата, светец на ранното християнство от Кападокия, известен с трудовете си по съставянето на Светата литургия, както и с богословските си трудове, изучаването на аскетизма и монашеския живот. Василий Велики е и приятел на Григорий Богослов.
    • Грегориянският параклис с олтара на Божията майка – постоянно помагащата (лат. Nostra Mater de Perpetuo Succursu). Постоянно помагащата е наименование на Дева Мария в католическия свят.
    • Олтар на Светото причастие – едно от тайнствата на Християнската църква. Според учението на Римо-католическата църква има седем свети тайнства, които са завещани от Христос на църквата и представляват ритуали, чрез които Божията благодат и присъствие преминава в човеците, които ги приемат с правилно отношение. Тайнствата са: свето кръщениеприемане на дара на Светия Дух или конфирмацияевхаристия (причестяване с Тялото и Кръвта на Иисус Христос), покаяние и опрощение на греховете и изцеление на душата (това е тайнство е по-широко известно като изповед), помазание с мироординация или посвещение (ръкополагане в свещенически чин) и венчавка в съпружество.
    • Олтар на Св. Севастиян – мъченик, римски войник родом от Нарбон, Франция, който загива заради вярата си по времето на Диоклециан.
    • Олтар на Пиета от Микеланджело Буанароти.

Пиета - Микеланджело Буанароти, базилика Св. Петър в РимВ интериора на базиликата Свети Петър има и други ниши свързани с делото на някои папи, както и монументи на светци и апостоли – апостол Андрей, апостол Павел, Свети Илия и др.

В центъра на базиликата е Параклисът на изповедта или изповядването на вярата. Две извити мраморни стълби водят към нивото на старата Константинова църква над катакомбите, където е погребан и самият Св. Петър и множество папи и свети мъже.

Куполът на базиликата Свети Петър в Рим

 

Куполът на базиликата Свети Петър в Рим

Куполът на базиликата, който както споменахме е проктиран от Микеланджело Буанароти, е с височина 136.57 метра спрямо пода на църквата. Това е най-високият купол в света и диаметърът му е 41,47 метра. Както формата на храма е била предмет на усилена дискусия и плод на визионеството и вдъхновението на плеяда творци, така и формата, конструкцията и изграждането на купола на базиликата Свети Петър, са резултат от симбизиота между множество идейни концепции и трансформации. Преди Микеланджело по архитектурата и конструкцията са работили Браманте и Сангало (1509 – 1513). В общи линии, в своя проект Браманте следвал идеята за конструкцията и формата на купола на Пантеона. Той трябвало да бъде изграден от туфов бетон, чиято формула за консистенция Браманте преоткрил. Опората на купола е барабан, издигнат над земята на четири масивни колони. Солидните стени трябвало да бъдат прорязани от прозоци и заобиколени от перистил.

Сангало, от своя страна, предложил втора аркада около основата, над първата, която разширил. Освен това неговата версия на фенера, или завършващата част на купола, била доста по-уголемена от този на катедралата във Флоренция. Неговият проект е определян от някои изследователи като еклектичен и много деликатен за изработка.

През 1547 година Микеланджело поема архитектурния проект на купола. Той не пенебрегва работата на предшествениците си, но бидейки верен на своя визионерски подход, внася решителния конструктивен и пластичен рисунък на сградата. За какво точно става дума? Микеланджело възприел идеята за конструкцията на купола от два тухлени слоя, подобно на флорентинската катедрала, като външният е ореберен от 16 каменни извити греди. Този корпус се поставя върху предложения от Браманте барабан, но перистилът и аркадата предложени от неговите предшественици Микеланджело свел до 16 двойки коринтски колони, които са издадени от фасадата и са свързани с арка. Визуално те сякаш поддържат гредите на корпуса, но всъщност се оказва, че са повече декоартивен, отколкото конструктивен елемент. И това е така, поради овоидната форма на кубето, която Микеланджело предлага. Възприемането на тази идея е предмет на засилен интерес за изследователите.

Но реализацията на този проект всъщност става едва след смъртта на Микеланджело (1564г.), който успява да види приживе завършването само на барабана. Активизирането на работата по купола след това се възобновява при папа Сикст V, който назначава за това Джакомо де ла Порта, подпомаган от Доменико Фонтана. Де ла Порта се придържа към плана на Микеланджело и внася само козметични промени, основно в украсата, но и една съществена конструктивна – той издига външната обвивка на купола над вътрешния слой, твърдейки че има по-голяма яснота за конструктивните нужди на сградата от Микеланджело. Всъщност тенденция към овоидната форма се забелязва още при дървения макет изготвен от Микеланджело и някои от изследователите споделят виждането, че той оригинално е заложил този елемент във формата на купола, за да придаде една цялостна склуптурна хармония на визуалния профил на сградата.

Поглед отдалеч към куполът на базиликата Свети Петър

Изкуството на Бернини в базиликата Свети Петър

Като момче Джовани Лоренцо Бернини (1598 – 1680г.) посетил църквата Свети Петър с художника Анибале Карачи и изразил желанието си „да изгради величествен трон за апостола“. Това негово желание впоследтвие се сбъднало след като на 28 годишна възраст той бил назначен от папа Урбан VIII да работи по украсата на базликата. Неговите най-известни творби в Свети Петър са балдахинът, тронът на Свети Петър, олтарът на Светото причастие, планировката на нишите и лоджиите в големите поддържащи колони.

За тронът на Свети Петър (Cathedra Petri) стана дума по-горе, а сега ще обърнем внимание на другия шедьовър на Бернини в интериора на базиликата, а именно бронзовия балдахин. Балдахинът е разположен централно под купола и е изграден по образец на т.нар. киворий или покрив над олтара, върху който се поставят святите дарове за Евхаристията – хлябът и виното, както и святите съдове и принадлежности употребявани за в това тайнство. Та тези кивоии били принципно изграждани от мрамор, украсени във вътрешността с цветни камъни. Но Бернини имал желание този балдахин да бъде наистина единствен по рода си и подобаващ на величието на тази царствена сграда. Вдъхновението за неговата форма той получил от балдахините, които се носели над главата на папата в процесиите, както и от осемте извити колони на Константиновата църква, които формирали нещо като параван и наподовявали Соломоновите колони от храма в Йерусалим. На базата на това Бернини проектирал четири огромни бронзови извити колони, украсени с лаврови листа и пчели, което било емблемата на папа Урбан VIII. Върхът на балдахина е увенчан не с фронтон, а с извити барокови конзоли, които поддържат драпиран навес по подобие на тези, които са се носят над ценните икони, когато биват изнасяни за показ. Всичко това говори, че Бернини е искал да изгради един събирателен образ на покрова, който е колкото помощен, токлкова и царствен атрибут, защото има както земен, така и небесен характер, както междувпрочем всичко в църковната архитектура.

Балдахинът на базиликата Свети Петър

 

Площадът

Нашето изложение ще завършим с няколко думи за площада Свети Петър. Той е мястото, където ежегодно хиляди вярващи от Италия и от цял свят се събират на поклонение през пролетта, за да отбележат заедно празника Възкресение Христово и да чуят приветствието на папата. Малко известен факт е, че Кръщението в древната църква се е извършвало само на Пасха, в съботата преди Възкресение и ново кръстените вярващи, облечени в бели дрехи – символ на новия живот, чистотата и светостта, които приемат, тържествено с процесия влизат от баптистерията, където е ставало кръщението в църквата, за да увенчаят края на вечерната литургия и да кажат „Христос Възкресе!“, заедно със своите братя, с които да обиколят църквата. Техният вход е венецът, които ознаменува влизането в живота на Възкресение, в новия живот.

Площадът Свети Петър в Рим

Площадът, в настоящият му вид, бил проектиран от Джовани Лоренцо Бернини. Той работил по този проект 11 години между 1656 и 1667 година, под ръководството на папа Пий VII. Бернини, които от десетилетия вече се трудил по интериора на базиликата „Свети Петър“, проектирал площада в класически стил с огромни колонади, от четири реда дорийски колони, с мрамори от Тоскана. В геометрията на това пространство имаме имаме огромна елипса, в по външната част, която захожда към пред-храмова трапецовидна площ. Идеята била, вярващите събрани на него, сякаш обгърнати от ръцете на църквата – пресъздадени чрез масивните колонади, да могат да виждат папата, които ги приветства от фасадата на катедралата или от някой прозорец на Ватиканския дворец. Тосканските колони, според идеята на Бернинини трябвало да доминират и дефинират пространството и да предизвиват чувство на възхищение и почуда, пристъпвайки към великолепната базилика.

В средата на елипсовидната струтура е разположен Египетският обелиск, който бил пренесен от Александрия в Рим по нареждане на император Калигула и поставен триумфално, в центъра на същата арена, където той се забавлявал да избива и измъчва християните. В онези времена да бъдеш християнин наистина се заплащало с живота. Тогава враговете на Христа били явни, а днес са тайни, но все така ожесточени. На настоящето си място обелискът бил пренесен през 1586 година от италианския инженер Доменико Фонтана, по нареждане на папа Пий VI. Бернини го направил фокусна точка на своя площад. В основата му има бронзови лъвове, а на върха е увенчан с кръст. Радиални линии от травертин маркират геометрични фигури върху огромната сива площ на павирания площад. Сякаш чертаят пътя, по който всяка душа да мине, за да стигне до съкровището в средата на нивата – явено в образа на обелиска, както в онази притча за небесното царство. А двата фонтана, от двете страни на обелиска са изворите, от които всеки има нужда да се насити по пътя, за да добие сила да продължи да търси.

art-twig.bg

Advertisement

Facebook

Календар

септември 2021
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930