Архитектурното чудо на Кьолн – катедралата “ Свети Петър и Света Мария“

Тя е третата по големина в света катедрала. Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“  – най-известният символ на Кьолн – е завършена на 14 август 1880 година.

През 344 година Медиоланският епископ Евстрогий донася в Милано от Константинопол мощите на тримата влъхви (в оригиналните текстове е употребена гръцката дума μάγος, с която са описвани персийските зороастрийски жреци, или жреците-астролози във Вавилон. Влъхви е славянска дума, използвана в преводите на евангелията на славянски езици). Осем века по-късно, през 1164 година, императорът на Свещенната Римска империя Фридрих Барбароса напада и превзема Милано. Всички свещени реликви от града са заграбени и предадени на верният приятел на Барбароса – епископът на Кьолн Райналд фон Дасел. Сред светините са и мощите на тримата влъхви.

В съкровищницата се помещава олтар от черен мрамор и позлатен саркофаг, за който се вярва, че съдържа тленните останки на Тримата влъхви, на над 2000 г.

В средновековието такъв дар има не само духовен смисъл. Мощите на светци привличат поклонници и съответно “направляват” паричните потоци. Епископ Райналд пренася триумфално мощите в Кьолн, където се съхраняват и до днес. През 1181 година познатият в цяла Европа златар, майсторът Николай Верденски, започва работа по мощехранителница за мощите на тримата влъхви. Самата тя наподобява базилика. Конструкцията е пирамидална – два саркофага отдолу, един отгоре. Всеки от тях съхранява мощите на един от тримата царе от изтока.

Мощехранителницата е дълга 220 см, широка 110 см и висока 153 см. По стените й са представени 74 сцени от живота на Христос. Всяка от фигурките е изработена от позлатено сребро. Изобразен е и епископ Райналд. Това е най-голямата в католическия свят мощехранителница. На подобно произведение му е нужно и величествено място, в което да бъде съхранявано. С тази цел на 15 август 1248 година започва строеж на грандиозната катедрала в Кьолн. На мястото, на което е положен основния й камък, някога се намирала “най-старата катедрала” – още през IV век там има правоъгълно здание, служещо за църква на първият епископ на Кьолн – св. Матерн.

В края на месец април 1248 година мястото за бъдещия строеж е разчистено. Демонтирана камък по камък е предишната “Стара катедрала” на Кьолн. И така на 15 август 1248 година архиепископът на Кьолн Конрад фон Хохщаден полага крайъгълният камък на новата катедрала. Източното й крило се строи под ръководството на архитектът, разработил плановете за катедралата – Герхард фон Риле. За образец майсторът ползва катедралата в Амиен. Около 1322 година е поставена временна покривна конструкция, за да може катедралата да се използва за богослужения. Западното крило се строи в продължение на целия XIV век от майстор Михаел. Но през 1473 година цялата работа по катедралата е прекратена. Сградата остава в недовършен вид цели 4 века. Довършването на конструкцията й е възобновено едва през 1842 година, като майсторите се придържат към оригиналните чертежи от 13-тото столетие.
С официално тържество на 14 август 1880 година, 632 години след началото на строежа, в Германия официално празнуват завършването на Кьолнската катедрала.

Сградата е забележителна – дълга 144 метра, широка 86 метра. Кулите над западното и източното крило се издигат на височина 157 метра. А вътрешното й пространство позволява едновременно 4 000 души да присъстват на службите. Освен с гордостта да съхранява мощите на тримата влъхви, катедралата е прочута и с цветните си витражи.
В камбанарията на катедралата има 11 камбани. 4 от тях са още от средновековието. Сред тях е и най-голямата люлееща се камбана в света – тежащата 24 тона камбана, наречена на името на свети Петър.

art-twig.bg