Авторът на торта“Павлова“, от която и държава да произхожда той, е искал да създаде такова сладкарско творение, което да е поне толкова ефирно, леко и изискано, колкото и самата прима на руския балет от началото на 20 век Анна Павлова. нИ който и да е той, определено е успял.Едно от най-известните ѝ изпълнения е това на умиращия лебед, танц, създаден специално за нея от балетмайстора М. Фокин по музиката на Сен-Санс. В продължение на 20 години гастролира в Европа, Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия.
И така до смъртта си на 23 януари 1931 г. Анна Павлова изнасяла по 8, 9 спектакъла седмично.
Майката на Анна Павлова е била перачка, която се запознава със войник на име Матей Павлов. Живели са в Лигово, близо до Санкт-Петербург. Обаче има и друга версия за това, кой е бащата на Анна. Според някои това е известният деец с еврейски произход Лазар Поляков. Но тази версия е непотвърдена, тъй като Анна Павлова пази биографията си в пълна тайна. Тя не обичала да говори за себе си, но за нея са говорили милиони. Не давала много интервюта, но вестниците пишели за нея всеки ден. В едно интервю на зададен въпрос от журналист, отговорът и бил: “ Моя личная жизнь? Ето театр. „(„Моят личен живот? Това е театърът.“)
Умира от пневмония малко преди да навърши 50 години.
Нежната и известна в цял свят вкусна торта „Павлова“ със сочни череши!
Според някои изследвания, рецептата се е появила в Нова Зеландия. Кийт Пари, биограф на Анна Павлова, установява, че готвачът на ресторант в един от хотелите на Уелингтън е създал този десерт през 1926 г., за да почерпи с него балерината, по време на световното ѝ турне. През февруари 1999 г. Националният музей на Те-Папа-Тонгарева в Нова Зеландия отпразнува първия си рожден ден със създаването на най-голямата торта Павлова. Този екземпляр бе с дължина 45 м и кръстен „Павзила“ (по аналогия с Годзила). Тя беше отрязана от тогавашния премиер на Нова Зеландия Джени Шипли. По-късно през март 2005 г. студенти от Източния технологичен институт в залива Хоук пък приготвиха 64 -метров Павконг (по аналогия с Кинг Конг). За направата му са били необходими 5 000 белтъка, 150 кг захар и 150 литра сметана.
Тортата носи името на известната балерина Анна Павлова, но за произход и оригинална рецепта се борят от доста години Австралия и Нова Зеландия. Вторите май печелят засега, като тортата е част от националните им ястия. Интересен факт обаче е, че първите записки за десерт с името „Павлова“ са именно в австралийско издание, но основата не е от белтъци, а желатинова.
Да си призная, приготвяла съм торта „Павлова“ вече няколко пъти и то все по различни рецепти. Последната, която открих обаче е най-добрата, най-лесната и най-вкусната и затова искам да споделя с вас точно нея. И без да губя повече време, ето и какво ви трябва:
Разбийте белтъците, като добавите и щипката сол. Когато тръгнат да се запенват, прибавете кристалната захар на тънка струйка и разбивайте, докато захарта се разтвори, а белтъците се втвърдят. Накрая прибавете, пресявайки и пудрата захар. Последно добавяме разтворената в оцет супена лъжица нишесте. То ще спомогне за стабилизирането на белтъците, както и това белтъченият блат да остане мек отвътре.
Очертайте върху хартия за печене кръг с диаметър 16 см – 18 см и разпределете белтъците, като се опитате да образувате нещо като кладенче в средата.
Сложете целувчения блат във фурната, като сушите за около два часа – два часа и половина на слаба фурна – 80-100 градуса. Следете фурната си, тъй като всички печки са различни като сила на печене. Аз променях градусите по време на печенето, тъй като исках първо да изсъхне отвън хубаво, но накрая увеличих леко, за да се запече повече отвън и да бъде още по-хрупкава. Ето го резлутатът:
За пълнежа обикновено се използва около 100 мл разбита сладка сметана (според мен и 50 мл ще са достатъчни) и плодове по желание. Аз обаче ви препоръчвам да заместите битата сметана с разбити белтъци. Разбийте един белтък с около 50 гр захар (5 с.л.) или повече / по-малко, според вкуса ви. Този пълнеж според мен засилва вкуса на целувката и е много по-вкусен заедно с плодовете. Можете да го заместите и със сладолед, но трябва да се напълни непосредствено преди сервиране.
Друго предложение е да заделите половината череши (ако се спрете на този плод) и да ги почистите. Аз добавих малко захар и вода на око и ги затоплих на котлона, докато захарта се разтвори и сосът леко се сгъсти. Получава се страхотна комбинация от свежи и топли череши, обвити в ароматен захарен сироп.
