Андерсен: Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце…

Всяка вечер милиони деца по света молят родителите си да им прочетат приказка, преди да заспят. Сред любимите истории на малчуганите са тези на вълшебния разказвач – датчанина Ханс Кристиан Андресен. Публикуваните му приказки са 168 на брой.

Кой не е израснал с вълшебните и незабравими приказки на Ханс Кристиан Андерсен? Помните ли „Снежната царица“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“?

На днешната дата през 1875 година светът завинаги се прощава с разказвачът на приказки Ханс Кристиан Андерсен. 

Андерсен израснал в бедност, баща му бил обущар, майка му перяла срещу скромни суми дрехите на хората, а дядо му бил психично болен и по цял ден изрязвал фигурки от дърво.

През целия си живот Андерсен се е стремял към висшето общество, това му е било нещо като фикс идея. Той постоянно се запознавал с известни личности, след като станал прочут със своите приказки.

Всичко започнало от момента, в който гадателка в Оденс казала на малкия Ханс, че ще стане прочут и че в жилите му тече кралска кръв. Не особено красивото лице на Ханс и странното му поведение му спечелили врагове сред децата и всички постоянно го биели.

Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за стари хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си той мечтаел за кариерата на актьор, писател или певец. Гласът му бил наистина много красив и доста тънък, което било нов повод за подигравки.

Работници от шивашка фабрика пред хората свалили панталона на Ханс, за да се уверят, че не е момиче, след като го чули как пее. „Тогава се почувствах като давещо се куче, по което децата хвърлят камъни”, спомня си по-късно писателят.

Въображението на Ханс заедно с психологическите травми създали много фобии. През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците, и почти плачел, докато четял критиката.

Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка.

Когато бил момче, бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър. Той започнал да участва в местни пиеси, за да събере пари. Така събрал пари за път до Копенхаген и дори помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър.

Четиринадесетгодишният Ханс заминал за Копенхаген, без да се страхува от бъдещето и от това, че страда от дислексия. Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава в правотата на мислите му.

Най-прочутият разказвач на приказки нямал собствени деца. Той разказвал истории на чуждите, но не им давал да му седнат в скута. Но много държал на погребението му да има деца.

Да отделим миг от нашето време, за да си спомним за него и да се преклоним пред вълшебния разкaзвач…

***

„Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.“

„Да се движиш да дишаш, да плаваш, да летиш, да трупаш, докато даваш, да бродиш по пътищата – да пътуваш значи да живееш!”

„Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките.“

„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.“

„Чистотата е най-добрата красота!“

„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

„Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите.“

„Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.“

„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка.“

„Само докато не си обвързан с нищо, пред теб е открит целият свят.“

„Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката обич и всичките мисли принадлежат само на теб и ако той обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешкото блаженство.“ – „Малката русалка.“

„Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога.“

„Единственият начин да си щастлив е да си полезен на света.“

„Човек може да забрави чистата и прясна вода, която са му дали да утоли жаждата си, но мръсната и горчива вода – никога.“

„Магарето често стъпква най-красивото цвете, а човек – сърцето на своя брат.“

“Където се провалят думите, говори музиката.”

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

„Само да живееш не е достатъчно. Човек има нужда от слънце, свобода и малко цветя.”

“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

„Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.”

 „Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.”

„Вярно е, че бях пробита като фалшива монета, но туй няма никакво значение, щом наистина не съм фалшива. Трябва само да имаш търпение и да чакаш: а в края на краищата истината винаги излиза наяве!“

***

“В това време малката Герда влезе през голямата врата на палата. Буйните ветрове насреща й утихнаха, сякаш заспаха. Герда прекрачи в широката пуста зала и видя Кай. Тя го позна веднага, хвърли се на шията му, притисна го силно и извика:
— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!

Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха ледената му обвивка и стопиха зрънцето от дяволското огледало. Той я погледна и тя запя:

Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим!

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко, че къртът се влюби веднага в нея. Но той не каза нито дума, защото беше твърде разсъдлив.

Аз на драго сърце бих дала всичките триста години на тукашния си живот, стига само да стана за един ден човек! — рече тъжно русалката.

Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник.

Колко светло и колко хубаво е тук, на свобода!

Само ако някой човек те обикне тъй силно, че да му станеш по-мила от баща му и майка му, ако всичката му обич и всичките му мисли принадлежат само на теб и ако той ти обещае вечна вярност, само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешко блаженство.

***

— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.

art-twig.bg