Поуп е роден на 21 май 1688 г. в Лондон в семейство на католици и през 1700 г. семейството му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.
Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилям Уичърли и критика Уилям Уелш. На 17 години Поуп е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.
Поезията на Поуп обикновено се дели на три периода. Първият включва ранната му описателна поезия: „Пастирите“ (1709), „Уиндзорската гора“ (1713), „Критическото есе“ (1711), „Влизане с взлом“ (1714) — поема, която осмива модата от тази епоха, „Елегия за паметта на нещастната лейди“ и „Елоиз към Абелард“ са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 г. Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт — връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.
Вторият период на Поуп включва неговите великолепни, но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – „Илиада“ (1720) и „Одисея“ (1725–26), направени съвместно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир (1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718 г. Поуп взема заем за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.
В последният период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: „Глупакът“ (1728–43) — сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, включително и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; „Имитациите на Хорас“ (1733–38) — сатира за социалните проблеми и политическата глупост; „Човешко есе“ (1734)- поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; „Нравствени съчинения“ (1731–35) и „Послание към Арбътнот“ (1735)- защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.
Цитати и поезия :
- Глупаците не могат да се сдържат да не осмеят някого.
- Най-сериозните хора са най-доверчиви.
- Силата на ума идва с упражняването му, а не с покой.
- Думите са като листата на дърветата: когато са много, плодовете са малко.
- Болестта е един вид преждевременна старост.
- Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си.
- Да се греши е присъщо на хората, а да се прощава — на боговете.
- Във всеки човек има точно толкова тщеславие, колкото ум не му достига.
- Нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя.
- Характер, който в живота обикновено се нарича ‘приятен’, е съставен от вежливост и фалш.
- Природата и нейните закони били покрити с мрак.
И рече бог: да бъде Нютон — и настана светлина. — надпис на родната къща на Исак Нютон
Блазе на онзи, който е охолен
в кръга на бащината си земя
и с радост диша въздуха, доволен,
чиито ниви, с хляб го снабдяват,
а пък стадата – с мляко и руна,
чиито буки лете хлад му дават,
Честит е, който гледа уталожен,
как с часове и дни се нижат рой,
със здраво тяло, с ум неразтревожен
в дълбок сън нощем, работа и сладост
съединил в едно и отдих тих,
и дух невинен, дето литва с радост
Тъй нека да живея – сам, без слава,
и да умра, без да ви натъжа,
и никой камък нека не издава
ИЗТЪКНАТИ ФИЗИЦИ
В природата цареше хаос –
непрогледен мрак навред.
Но каза Бог: “Да бъде Нютон!”
И биде светлина и ред.”
–––––––––––––
Признавам, милорд, няма как!
Но доказвате вие наглед —
art-twig.bg
