Актьорът с 40-те лица в минута: Аз съм господар на смеха и слуга на публиката…(Галерия)

Франция може да се похвали с изобилие от големи комици – от Макс Линдер, през Фернандел, Бурвил и Пиер Ришар, до Жан Дюжарден. Безспорно най-голямото бижу в комедията, подценен от критиката и обожаван от публиката със своите 160 млн. зрители е Луи дьо Фюнес. До днес споменаването на името му предизвиква усмивка сред всички, които имат спомени от 60-те и 70-те в Чехословакия, Полша, ГДР, Югославия, Албания, СССР…

Роден на днешната дата 31 юли 1914 г. в Курбевоа, Франция. Баща му – Карлос Луи дьо Фюнес де Галарца, от бивш адвокат в Севиля, Испания става ювелир на диаманти в Париж. Майката – Леонор Сото Регуера, е от смесен – испански и португалски – произход. Напускат Испания през 1904 г. и имигрират във Франция, защото родителите им не одобряват техния брак.

louis de funès

Младият Луи дьо Фюнес обича да рисува и свири на пиано. Напуска училище и работи различни неща, но предимно като джаз пианист на „Пигал“, предизвиквайки смеха на публиката всеки път, когато прави някоя гримаса. Една година изучава актьорство в школата „Симон“. Тук създава някои полезни контакти, включително и този с Даниел Гелен. По време на окупацията на Париж през Втората световна война, Луи продължава да изучава пиано в музикалното училище, където се влюбва в секретарката Жан дьо Мопасан, пра-племенница на писателя Ги дьо Мопасан. Тя пък също се влюбва в „младежа, който свири джаз като бог“. Женят се през 1943 г. и имат двама синове, родени съответно през 1944 г. и 1949 г.. Фюнес продължава да свири на пианото по клубове, съзнавайки, че екранът не би проявил интерес към нисък, слабоват и плешив актьор. Съпругата му и Даниел Гелен го насърчават да превъзмогне собствените си предразсъдъци. Филмовият дебют на Луи дьо Фюнес е през 1945 г., на 31-годишна възраст, и продължава с повече от 100 филмови роли през следващите 20 години….

louis de funès

Световната слава започва през 1960 г. след виртуозните му изпълнения в комедиите „Полицаят от Сен Тропе“ /1963/ и трилогията „Фантомас“ /1964/. Той брилянтно пресъздава портрета на френския полицай, чиято шумна свръхактивност, неконтролируем гняв и язвителен смях предизвикват ненадминат комичен ефект. Фюнес е избран за най-популярния актьор във Франция през 1968 г. и остава много популярен в цяла Европа през 70-те. Независимо от кариерата на филмова звезда, продължава да играе и на сцената в спектакли на класическия Френски театър. Актьорът е великолепен инструмент във филмови адаптации на театрални постановки като „Оскар“ и „Скъперникът“ на Молиер.

Прозвището „Човекът с 40-те лица в минута“ е за актьора, изиграл малки роли в повече от 80 филма, преди да получи първата си главна роля и да се превърне в един от великите френски комици. Партнира си с водещите френски актьори от епохата – Жан Маре, Милен Демонжо, Жан Габен, Фернандел, Бурвил, Колюш, Ани Жирардо, Ив Монтан. Сътрудничеството му с режисьора Жерар Ури създава незабравимия тандем Фюнес-Бурвил. Снима с Жан Жиро поредицата „Полицаят..“. Приключвайки с полицейския образ, режисьорът Клод Зиди създава за него нов герой, богат на нюанси и откровеност в „Крилце или кълка“, който безспорно е фаворитът във филмовата му колекция.

louis de funès

„Аз не съжалявам за бавното развитие на моята кариера в киното. Тя ми помогна да разбера по-добре тази професия. Когато бях още неизвестен, се стараех да украся детайлите, мимиката, жестовете в малките роли, които получавах. По този начин се сдобих с известен комедиен багаж, без който нямаше да имам тази кариера. Затова, ако мога да започна отново, бих вървял по същия път“, коментира Луи дьо Фюнес.

60-те години са най-плодотворните и най-успешни за него като зрителско признание. Актьорът се снима в по 3-4 филма годишно, без да омръзва на публиката. Той е полицейският комисар Жув в трилогията за Фантомас (1964-1967). Играе в „Голямата разходка“, „Голямата ваканция“, „Големият ресторант“, „Оскар“, „Замразеният“… Най-гледаният филм във Франция през 1964-та обаче е „Полицаят от Сен Тропе“, в който Дьо Фюнес е глуповатият, амбициозен и крайно раздразнителен полицейски комисар Крюшо.

Този образ е много подходящ за вече изработения му актьорски стил, който включва трескава активност, широк спектър от гримаси и възклицания, преувеличени емоции, съчетани с демонстрации на самовлюбеност и егоизъм. Актьорът играе жандармериста Крюшо още в пет филма, в които полицаите от Сен Тропе се сблъскват с различни проблеми.

louis de funès

През 70-те успехите на актьора продължават с „Човекът оркестър“ (1970), „Кацнал на едно дърво“, „Полицаят се пенсионира“ (1970), „Лудостта на величията“ (1972), „Приключенията на равина Яков“ (1973). Към средата на десетилетието популярността му започва да намалява и той забавя темпото. През следващите 10 години до смъртта си през януари 1983-та Луи дьо Фюнес се снима в шест филма. Последната му роля е през 1982 г. в шестия филм от поредицата за Сен Тропе „Полицаят и полицайките“…

Луи дьо Фюнес играе късно – успехът му идва на „средна възраст“, но през следващите 20 години направи достатъчно, за да бъде признат за един от най-великите комици на френското кино и да бъде запомнен с усмивка от поне две поколения български зрители през 60-те и 70-те.

Музей в Льо Селие разказва за живота му

През лятото на 2013 г. в Льо Селие е открит музей на знаменития французин по инициатива на местни жители. Там се намира дворецът Дьо Клермон, в който актьорът прекарва голяма част от живота си. Експозицията разказва не толкова за екранната му кариера, колкото за живота му. В музея има видеозала, където посетителите могат да видят малко известни на широката публика интервюта с хора от района, познавали Луи дьо Фюнес. На всеки два месеца се организират прожекции на филми с негово участие. Почитателите му имат възможност да се разходят по маршрута „По стъпките на Луи“. А всичко за живота му е разказано в книгата на Бертран Дикал „Луи дьо Фюнес – гримаси и слава“.

Светът го загуби в далечната 1983 година, но смехът му се помни и до днес.

f