„Ако ги нямаше нашите мъртви“…Блага Димитрова

Ако ги нямаше нашите мъртви –
безсънно светещи сенки,
кой щеше в тъмното да ни води?
Едно отсъствие преизпълващо,
една болка насъщна,
която ни прави човеци.

Ако ги нямаше нашите мъртви –
дълбоки кладенчови очи,
къде щяхме да се съзрем
лице в лице срещу себе си,
от упор укори на съвестта,
която ни прави смирени.

Ако ги нямаше нашите мъртви –
тихи, тлеещи гласове,
кой щеше да утеши самотата ни?
Горест, гълтана без насита,
сладки мириси на у дома,
които ни правят деца.

Запалвам свещ за вечная памят.
Доде ги помним, ние сме живи,
доде плачем за тях, сме силни,
доде на тях приличаме, сме истински.
Ако ги нямаше нашите мъртви,
щяхме приживе да сме мъртъвци.

14 май 1995
Черешова задушница