Светът от листа, треви и цветя избухва в началото на юни и няма залез, който да прилича на предходните. На свечеряване яребиците огласяват отривисто имената си, а стъмни ли се, козодоите изграждат цяла стена от звук. Дъбовете надебеляват от шума и разстилат пискюлест цвят над тревата. Кучетата от различни къщи се срещат и тръгват на пикници, скитат се омаяни и щастливи из горите и се случва да не се прибират по няколко дни.
През юни подтикваният от инстинктите си човек коси тревата, хвърля семена в почвата, повежда люти битки с къртицата и заека, мравката, бръмбара, птицата и всеки друг, дръзнал да му посегне на градината. Жената поглежда накъдрените листчета на розата, поразтапя се, въздъхва и кожата й се превръща във венчелистче, а очите й — в тичинки.
Джон Стайнбек
И още:
Из „На изток от рая”:
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”
„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”
„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.”
„Човек може на всичко да издържи.”
vlastta.bg
