Паулу Коелю: Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си…

Известният в цял свят писател Паулу Коелю навършва 70 години! Той е роден на 24 август 1947г. в Рио де Жанейро. Баща му е инженер, а майка му – домакиня и ревностна католичка. Малкият Паулу расте като момче, което сякаш се е родило с поезията, но родителите му нямат сетивата да оценят това. До степен, че го смятат за… душевно болен. Жестокостта, с която се отнасят към неговото особено светоусещане, го отблъсква от тях. Докато обаче е под опеката им, те три пъти го пращат в психиатрични клиники, в една от която го подлагат на електрошок. Невеж лекар се произнася с диагнозата шизофрения, а „лудият” Паулу бяга от клиниката и се завръща у дома.

По-късно драмата му ще получи своето превъплъщение в книгата му „Вероника решава да умре”, екранизирана през 2009г. от Емили Янг. Откъси от романа са прочетени по време на обсъждането на отказа от насилствена хоспитализация в Бразилия.

До днес Паулу Коелю е продал над 100 милиона копия от книгите си, на 70 езика в 150 страни. Бразилският носител на Златно перо и посланик на ООН, член на Бразилската литературна академия и носител на множество награди, е оценен и у нас – Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България. От последните му книги, по-познатите за българските читатели са: „Петата планина” /1996г. /, „Вероника решава да умре” /1998 г./, „Захир” /2005 г./, „Алеф” /2011 г./, „Изневяра” /2014 г./ и др.

„Алхимикът” е втората му творба (след “Дневникът на един маг”) и е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.

Днес писателят става на 74 години. По повода събрахме 40 силни цитата от негови произведения.

“Алхимикът”

 

1. Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си

2. В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.

3. Хората говорят много странни неща — мислеше си момчето. — Понякога е по-добре да живееш само с овцете, те поне мълчат и не търсят друго освен храна и вода. Или пък да останеш насаме с книгите, те разказват невероятни истории, и то само ако поискаш да ги чуеш. Но когато говориш с хората, те ти казват такива неща, че не знаеш как да продължиш разговора.

4. Съкровищата излизат на повърхността на земята, благодарение на поройните дъждове, но същото това прииждане на водата отново ги заравя в земята

5. Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

6. Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

7. И аз съм като всички хора: виждам света и нещата, които се случват в него, такива, каквито бих искал да бъдат, а не такива, каквито са.

8. Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си

9. Колкото повече се доближаваме до мечтата си, толкова повече Личната легенда се превръща в смисъл на живота ни

10. Не бъди нетърпелив — повтори момчето на себе си. — Както каза камиларят, яж, когато е време за ядене, и върви, когато е време за вървене.

11. Пустинята ни отнема мъжете и не винаги ги връща — отвърна тя. — Трябва да свикваме с това. От този момент те започват да съществуват за нас в облаците, които не носят дъжд, в животните, които се крият между камъните, във водата, която щедро избликва от земята. Те стават част от всяко нещо, превръщат се във Всемирната душа.

12. Ако това, което си открил, е направено от чиста материя, то никога няма да изгние.

13. Всеки миг на търсене е миг на среща.

14. Най-тъмен е часът преди изгрева на слънцето.

15. Сърцата Помагат само на тези, които са решили да следват Личната си легенда. Освен на тях помагат и на децата, на пияниците и на старците.

16. Любовта превръща дивеча в сокол, сокола в човек, а човека — отново в пустиня. Тя превръща оловото в злато, а след това отново скрива златото под земята.

„Захир”

17. Докато се борех, виждах хора, които говореха за свобода, но колкото повече защитаваха това безценно право, толкова повече се превръщаха в роби на желанията на родителите си, на брака, където обещаваха, че ще останат с другия „до края на живота си“, на кантарчето, на диетите, на изоставените по средата проекти, на любовниците си, на които не можеха да кажат „не“ или „стига“, на почивните дни в края на седмицата, когато бяха длъжни да обядват и вечерят с хора, с които не им беше приятно.

18. Свободата не означава липса на отговорности, а възможност да избирам и да се обвържа с най-подходящата за мен жена.

19. Но ако се опитам и не успея, не знам какъв ще бъде животът ми след това: ето защо смятам, че е по-добре да живея с мечтата си, вместо да рискувам да се разочаровам.

20. Ако ме попиташ дали ми харесва компанията ти, отговорът е „да“. Но ако поискаш да узнаеш дали мога да живея без теб, отговорът пак е „да“.

21. Търсиш адреналин във вените си, а забравяш, че в тях тече само кръв, нищо повече.

22. Достатъчно е да внимаваш; уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.

23. Човек се сблъсква с два основни проблема: първият е да разбере кога да започне, а вторият — кога да спре.

24. Някои хора изглеждат щастливи, но те чисто и просто не се замислят по тази тема. Други кроят планове: ще имам мъж, дом, две деца, вила. И докато се опитват да ги постигнат, приличат на бик, който търси тореадора: реагират инстинктивно, втурват се напред, без да знаят къде е целта. Успяват да си купят мечтаната кола, успяват да си купят дори ферари, смятат, че в това е смисълът на живота, и никога не си задават въпроса дали наистина са щастливи. Въпреки това очите им са пълни с тъга, за която дори самите те не подозират, че носят в душите си.

25. По време на война човек е на границата между живота и смъртта; на другия ден може вече да не е жив. А който е на границата, действа различно.

„Край река Пиедра седнах и заплаках”

26. Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните.

27. А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.

28. Може би любовта ни кара да остаряваме преждевременно, а когато младостта отмине, отново ни подмладява.

29. И изведнъж става чудо, докато гледам тази жена, която току-що е направила кафе и в момента чете вестник, а очите й издават умора и отчаяние и тя мълчи както обикновено; тази жена, която невинаги изразява чувствата си с жестове, която ме накара да кажа „да“, когато исках да кажа „не“, която ме принуди да се боря за това, което тя смята, и то с основание, че е смисълът на живота ми, която се отказа от присъствието ми, понеже ме обича повече, отколкото себе си, която ме застави да преследвам мечтата си.

30. Благодарение на това сме забелязали, че семената се превръщат в растения, и сме го казали на мъжете си. Замесили сме първия хляб и сме ги нахранили. Изваяли сме първия съд, за да им дадем да пият. И сме открили цикъла на сътворението, защото телата ни са повтаряли ритъма на луната.

31. Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.

32. Спомнете си, че за Бога човешката мъдрост е лудост.

33. Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение.

34. Наистина лудите са измислили любовта.

35. Да чакаш боли. Да забравиш също боли. Но да не можеш да вземеш решение е най-тежкото страдание.

36. Вътре щеше да е мрачно, без слънце, което да огрява пердетата. Къщата щеше да е тъжна, понеже той нямаше да е до мен.

37. Може би защото е ужасно да имаш съдбата на планините — отвърнах аз. — Те са длъжни да съзерцават вечно една и съща гледка.

38. Но как да обясниш, че страдаш заради един мъж? Невъзможно е. Чувстваш се в ада, защото не съществува нито благородство, нито възвишеност, а само нещастие.

39. А животът е съществувал още преди да се родим и ще продължи да съществува и след като напуснем този свят

40. И не забравяйте едно нещо! — извика тя, докато се отдалечаваше. — Любовта остава. Само мъжете се сменят!

За мечтите

Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си.

Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.

За знаците

Вярвам в знаците… Вярвам в съдбата. Вярвам, че хората всеки ден имат възможността да узнаят кое е най-доброто решение, което трябва да вземат, във всичко което правят.

Достатъчно е да внимаваш, уроците сами идват при теб, когато си готов, и ако забелязваш знаците, винаги ще научаваш това, което ти е необходимо, за да направиш следващата стъпка.

За успеха

Успехът влиза в дома на онзи, който всеки ден повтаря: „Ще дам най-доброто от себе си.“

За вярата

Ти си онова, което вярваш, че си.

Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.

За трудностите

„Трудност“ е името на древно средство, създадено само за да ни помогне да определим кои сме.

Ако мислиш, че рискът е опасен, опитай еднообразието – то е смъртоносно.

За отчаянието

Когато всички дни станат еднакви, това означава, че хората са престанали да забелязват хубавите неща в живота, докато слънцето върви по небосклона.

Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.

За оправданията

В живота ни винаги има събитие, върху което да прехвърлим вината за това, че сме спрели да вървим напред.

В определен момент от нашето съществуване загубваме контрол над живота си, който от този ден нататък става подвластен на съдбата. Това е най-голямата лъжа на света.

За грешките

Погрешното решение ще ти посочи правилното.

За щастието… и нещастието

Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи, е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвъзвратна промяна, или ставаме още по-нещастни.

За настоящето

Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек.

Да се радваме на настоящето,… да изживеем този миг с помощта на уроците от миналото и мечтите за бъдещето.

За реалността

Съществуват два свята: този, за който мечтаем, и действителният свят.

Желанието не е това, което виждаш, а това, което си представяш.

Ако си способен да видиш красотата, това е само защото носиш прекрасното вътре в себе си. Светът е като огледало, в което всеки вижда собственото си отражение.

За нас и другите

Обичан и уважаван е само онзи, който обича и уважава себе си.

Не си губете времето да обяснявате… хората чуват само това, което искат да чуят!

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото човек е склонен да действа така, че да се хареса на някого – особено на самия себе си.

За самопознанието

Опознаваме себе си само когато се сблъскваме с границите на собствените си възможности.

Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си.

Понякога е нужно да се изгубиш, за да откриеш себе си.

За познанието на другите

Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора на книги и приятели.

За истинските и фалшивите приятели

Наскоро открих нещо важно: истинските ни приятели са тези, които са до нас тогава, когато ни се случват хубави неща. Те се молят да успеем, радват се на победите ни. А неистинските приятели се появяват само в трудни моменти, с тъжна физиономия на „солидарност“, докато в действителност нашето страдание им служи като утеха за собствения им нещастен живот. Миналата година, когато бях в криза, изникнаха разни хора, които никога преди не бях виждал, и започнаха да ме утешават. Ненавиждам това.

За свободата

Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните.

Голямата житейска мъдрост се състои в това да проумеем, че можем да бъдем господари на нещата, които се опитват да ни държат в робство.

За щедростта

Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.

За възрастните и децата

Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

За общуването

В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.

За борбата

Всяка битка в нашия живот ни учи на нещо, дори и битките, които губим.

…Ще осъзнаеш три важни неща. Първо: В мига, когато човек реши да застане срещу даден проблем, си дава сметка, че е много по-силен, отколкото си е мислил. Второ: цялата енергия, цялата мъдрост извира от един и същ източник, който обикновено наричаме Бог. Трето: никой не е сам в нещаститето си, винаги има още някой, който мисли, радва се или страда по същия начин, и това ни дава сили да се справим с предизвикателство, изникнало пред нас.

За тъгата

Хората, които наистина имат проблеми, нямат време за депресии.

Защо хората са тъжни? Съвсем просто е… Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друга личност. Претоварват се с преживяванията, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая забравят мечтите си.

За самотата

Човек може да издържи една седмица на жажда, две седмици на глад, много години без покрив над главата си, но не може да издържи на самотата. Тя е най-лошото от всички мъчения, от всички страдания.

Има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен и то е да си с някого, който те кара да се чувстваш така, сякаш си без каквото и да било значение за неговия живот.

За спомените

Човешкият мозък е невероятен – забравяме миризмите, докато не ги усетим отново. Заличаваме нечий глас от паметта си, докато не го чуем пак. Дори емоциите изглеждат завинаги погребани, докато някой ден не се върнем на същото място и не ги събудим отново.

Помислете добре, преди да заложите щастието си за шепа спомени.

За сбогуването

Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало.

След като разкажеш една история, би трябвало да се освободиш от нея, нали така? Аз съм се освободил. Но докато го прави, човек разбира — и точно в това се крие тайната, — че някои истории са прекъснати по средата. От такива истории ни е по-трудно да се освободим, а докато не затворим една глава, не можем да започнем следващата.

Толкова е важно да позволим на някои неща да си отидат. Да ги пуснем на свобода. Да се избавим от тях. Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, от некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай прахта. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност.

Затвори някои врати днес. Не от гордост, неспособност или арогантност, а просто, защото те не водят на никъде.

За прошката

Енергията на прошката, която се проявява чрез любовта, ще промени живота ти към по-добро.

За любовта

Може би любовта ни кара да остареем, преди да ни е времем и ни подмладява, когато младостта вече е отминала.

Колкото повече сърцето се приближава до простичките неща, толкова по-способно е да обича без задръжки и без страх.

Страданието се появява тогава, когато очакваме от другите да ни обичат по начина, по който ние си представяме, а не по начина, по който любовта трябва да се прояви — свободно, без ограничения, водейки ни чрез своята сила, без да ни позволява да спрем.

Единственият начин да избегнеш страданието е да се откажеш от любовта.

Любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.

Когато тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас. И ни спасява.

За живота

Животът може да бъде кратък или дълъг, в зависимост от това как ще го изживеем.

За новото начало

Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.

Един ден ще се събудите и вече няма да имате време да направите нещата, които винаги сте искали. Затова, направете ги сега!

art-twig.bg