Aко Москва не би била Москва без имената на Пушкин и Лермонтов, то тя не би могла също и без Владимир Висоцки. За символа на руската музика се използват много определения – от „най-известният руски бард“ и „гласът на нацията“ в СССР до „руският Джон Ленън, примесен с Джеймс Дийн, но звучащ като Боб Дилън“ на запад. Французите дори са по-конкретни – наричат го „Вселената Висоцки“.
Поетът актьор си отива преди 41 години, през 1980 г., на днешния ден, 25 юли. Градът е буквално парализиран и властта е безсилна да спре скърбящите тълпи.Това се случва в разгара на олимпиадата в Москва и всички мечтани цели, точки и секунди избледняват на фона на тъгата на руснаците. Огромни тълпи се стичат, за да се сбогуват с Владимир Висоцки. Големият бард, поет и най-важното – човек, който живее живота на един дъх, извън всякакви схеми и системи. И до днес неговата смърт е обвита в мистерия, подхранвана от различни конспиративни сценарии.
И преди това се случвало да тръгне мълва, че Висоцки е мъртъв, че се е прострелял, че е прерязал вените си, че се е задавил с рибешка кост… Говорело се, че е арестуван и пребит, че е заминал в чужбина и е предал родината си.
Наистина поетът често попадал в болница – преживял е няколко автомобилни катастрофи, два пъти изпадал в клинична смърт. Веднъж, когато гостувал на Всеволод Абдулов, 30-годишният Висоцки припаднал и от гърлото му започнала да се стича кръв. Линейката, пристигнала час по-късно, отказала да го вземе – страхували се, че ще умре по пътя. Оживял.
Но на 25 юли 1980 г. се случва наистина – Висоцки е мъртъв. Точната причина за смъртта му така и не е установена. Роднините му отказват аутопсия. В медицинското заключение пише:
„Причина за смъртта – остра сърдечна недостатъчност“
Поет, писател, актьор и бард: песните на Висоцки се превръщат в нова „енциклопедия на руския живот“, а официалните власти го игнорират до периода на перестройката. И чак тогава започват да обръщат внимание на факта, че този човек се превръща в една от централните личности на руската култура на 20 век, оказала силно влияние върху формирането на възгледите на немалка част негови съвременници и следващите поколения.
Давал е концерти освен из всевъзможни мазета и ъндърграунд пространства, в които са се събирали огромни тълпи негови сърцати почитатели, също така и за служители на КГБ, а касетки с негови записи са слушали и Галина и Юрий Брежневи, както и децата на Юрий Андропов.
За смъртта му се появяват само два малки некролога във вестниците „Вечерна Москва“ и „Съветска Русия“ и малък надпис над прозорчето на касата на Театъра на „Таганка“: „Умря актьорът Владимир Висоцки“. Нито един от зрителите не връща билетите, купени за неговия спектакъл.
Два дни по-късно заради некролога за Висоцки е уволнен главният редактор на „Вечерна Москва“. Защото край театъра се събира огромна тълпа, която не се стопява няколко дни. Изпратени са всички възможни правоохранителни сили, които не са ангажирани с Олимпиадата, за да се избегнат сблъсъци. Но никой не си и помисля да влиза в конфликт с тях – тълпата е обзета от скръб.
Погребението е насрочено за 28 юли. Никой не е обявявал официално датата, но хората, готови дори за сблъсъци с милицията, идват сами. Според официалните данни на „Таганка“ в този ден се събират над 100 хил. души, а опашката до входа на театъра е по-дълга от 9 километра, спомнят си очевидци. Марина Влади казва тогава:
„Виждала съм как погребват принцове и крале, но никога не съм виждала нещо подобно“.
