„…Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да намерите обратният път…“
Това са думи на индийския духовен учител Мехер Баба, мълчал повече от 40 години, в чест на който някои отбелязват 10 юли като Ден на тишината.
От 10 юли 1925 до края на живота си Мехер Баба прекарва дните си в пълно мълчание, като общува само посредством жестове и дъска с изобразени върху нея букви. С учениците си често се отдават на усамотение, през което време гладуват…
Един ден Мехер Баба попитал учениците си следното:
– Защо хората викат, когато са ядосани?
Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
– Защото губим спокойствие – казал един – за това викаме.
– Но защо трябва да крещим, когато другият човек е съвсем близко до нас? Не е ли възможно да говорим по – тихо, защо трябва да викаме, когато сме ядосани? – отново питал Мехер Баба.
Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не задоволил Мехер Баба.
Накрая той започнал да обяснява:
Когато двама души са ядосани, сърцата им се раздалечават. За да преодолеят това разстояние и да се чуят, те трябва да крещят. Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат.
А ,какво става с хората, които се обичат? Какво се случва, когато двама души, които са в плен на любовта?
– Те не викат, внимателно си говорят… Защо? Тъй като сърцата им са много близко. Разстоянието между тях е много малко.
Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече?
– Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта. Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко. Така е, когато двама души са близки и се обичат!“
Мехер Баба (1894-1969) е използвал често фразата Don’t worry, be happy, за да вдъхва кураж на последователите си. Тя вдъхновява и американския музикант Боби Макферин, който през 1988 г. създава световноизвестния хит Don’t worry, be happy.
Учението на Баба е построено на теорията, че светът е илюзия и съществува само Бог, а всяко живо същество представлява върховния творец, който преминава през различни форми, за да достигне крайната точка, в която осъзнава божествеността си. Индиецът е известен и с това, че замълчава от 1925 г. и запазва пълно мълчание до края на дните си. Той контактува с хората чрез посочване на букви от азбуката и с жестове.
И днес по света има хиляди курсовете за медитация и други практики, включващи мълчание – за ден, седмица или повече.
Без да сме толкова крайни, се отдаваме на смирение, тишина, съзерцание, за да постигнем хармония и да сме по-умиротворени – поне за ден.
