„Много неща не съм успяла да направя през живота си, но съм привилегирована – Господ ми даде толкова много талант, че колкото и да ми подливаха вода, все бях отгоре. Животът, който живях, беше жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина“, казва в едно от последните си интервюта оперната прима Гена Димитрова, сякаш предусещайки своя край.
Когато я настига коварната болест, Гена Димитрова до последно крие от близките си, че е обречена. Заминава на изследвания и лечение в Милано, придружена единствено от нейна близка приятелка, която е лекарка. Великата оперна прима прекрачва с достойнство в отвъдното – умира в онкологична клиника в Милано на 11 юни 2005 г. Вестта обикаля за броени часове света. Гена Димитрова е погребана в България по изрично нейно желание приживе. Миланската скала изразява почитта си към своята дългогодишна звезда още в деня на нейната кончина, като посвещава на нея най-новата си премиера – „Бохеми“ от Пучини.
Светът нарича голямата оперна певица Гена Димитрова (1941-2005) „дива“ заради божествения ѝ певчески талант. Природата я е надарила с могъщ, феноменален и „неземен“ глас – драматичен сопран. И още – с едно изключително българско постоянство, с воля и творческо търсене – за непрекъснато усъвършенстване. Гена не преживя обаче загубата на любимия си Жоро. Съпругът ѝ Георги Стойков загива в зловеща автомобилна катастрофа.
Покойната оперна певица Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. Нашата Гена, като я нарича народът ни, е една от най-значителните личности на България на световната сцена.
Пее още от детските си години. Първият й учител по музика е Иван Генков. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. Приета е да следва в Консерваторията в София, но баща й бил против. За да се издържа като студентка, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията. По-заможните кандидат-прими й се подиграват зад гърба.
„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“, казва им веднъж именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.
И излиза права, въпреки че Гена Димитрова до края на живота си бе пример за благородство, което не би позволило някой друг да й „слугува“ за каквото и да е.
Тя е единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пееше най-трудните партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. Три пъти е откривала сезоните на Миланския театър – в ролята на Турандот от едноименната опера от Пучини, като Амнерис от „Аида“ на Верди и с Абигайл от „Набуко“ на Верди.
На 27 юни 1987 г. певицата е наградена в родния град на Джузепе Верди – Бусето с наградата „Златен Верди“ за Вердиевите й героини. До Гена тази награда е била присъждана само на италиански певци. Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена. И само като си помисли човек, че е на 18, когато за пръв път, като студентка в София, гледа операта „Аида“ на Джузепе Верди!… Къде ти преди това, едно момиче от село Беглеж.
Тя провеждаше майсторски класове в консерваториите на София, Атина, Рим, Будапеща и др. Работеше с млади таланти, организираше техни участия и концерти, и участваше като изпълнител на техните концерти. Певицата бе изцяло отдадена на работата си и винаги готова да подкрепи младите си колеги. Гена Димитрова познаваше трудната цена на успеха и никога не забрави откъде е тръгнала.
На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в „Карнеги хол“ с Абигайл в операта „Набуко“ от Верди. През сезона 1983/1984 г. е обявена за най-добра изпълнителка в „Ла Скала“ и е удостоена с наградата „Джакомо Пучини“ за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза „Паренсов“ на ръководството на „Ла Скала“ за най-успешен спектакъл.
През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден „Стара планина“, първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен член на Софийската опера, по повод 30-годишната ѝ сценична дейност. На 31 януари 1997 г. получава наградата „Кристална лира“, връчена за първи път от Съюза на българските музикални и танцови дейци.
