На 19 април 1824 г. в Гърция от треска умира английският поет лорд Джордж Гордън Байрон. Родът му има връзка с краля на Шотландия, Джеймс Първи.
Голяма част от детството му преминава именно в тази страна, а като наследство получава имение и титлата „Лорд”.
Джордж Гордън е роден през 1788 г. в Лондон като шести лорд Байрон, син на капитан Джон Байрон, “Лудия Джак”, и лейди Катрин Гордън, наследница на Гит, Абърдийншър. По рождение е с лека малформация на десния крак, поради което куца.
Байрон е търсещ и неспокоен дух, който не може да се задържи на едно място, защото някъде по света се случва нещо важно. Подлаган на сексуално насилие като дете от собствената си гувернантка, влюбчив, непостоянен, бисексуален и преследван от бившите си любовници, Байрон престъпва всички граници на морала от своето време.
Той е вегетарианец много преди това да стане модерно. Страда от булимия много преди тя да е призната за проблемно заболяване. Развежда се, когато обществото не приема разводите. Става баща на незаконно дете и се разделя с майка му, макар и да се грижи за дъщеря си.
Непочтителен, сатирите му са толкова безцеремонни, че му навличат доживотната омраза на засегнатите. Живее на кредит. Пътува по света, учи езици, бие се за чужди каузи, които приема за свои. Става част от творчески кръг заедно с Пърси Биш Шели и Мери Шели и заедно поставят началото на жанрове в литературата. Пише, вдъхновява други писатели и оставя незабравимо и безсмъртно творчество, пропито със свободолюбивия му неспокоен дух.
След завръщането си от Ориента през 1811 г. става член на Камарата на лордовете. Позицията му обаче не му пречи да се замесва в множество секс афери, първата от които датира от 1812 г. с лейди Каролин Ламб. Байрон на практика нe подбира и през леглото му минават млади и по-зрели жени, момчета и мъже.
Той дори се хвали, че във Венеция за една година е преспал с 250 жени. След избухването на гръцката революция Байрон заминава отново за Ориента и дава 4000 лири за оборудване на гръцката флота. Тя трябва да атакува турската флота в района на Лепанто, недалеч от Коринтския залив. По време на подготовката на експедицията Байрон се разболява от треска и умира. Романтичният му ореол го прави национален герой на Гърция, предградие на Атина носи името му в гръцка транскрипция – Виронас, а Вирон, гръцката форма на Байрон, е често срещано лично име в Гърция през XIX век.
Първата му книга със стихове е „Часове на леност“. За времето на краткия си 36-годишен живот Байрон успява да напише много и изключителни произведения, сред които и поемите „Странстванията на Чайлд Харолд“, „Гяур“, „Абидоската невеста“, „Манфред“, „Каин“, „Лара“, незавършената „Дон Жуан“. Написал е и едни от най-впечатляващите стихове по мотиви от Стария завет, озаглавени „Еврейски мелодии“.
О, сбогом! Ако чул е бог
молитвите за някой друг,
ще чуе трона му висок
и моята за тебе тук.
Но да не плачем по-добре!
Сълза, в която кръв блести
на някой, що виновен мре,
е нищо пред „Прощавай ти!“
Мълча с пресъхнали очи,
но в моя ум, но в мойта гръд
е бездна, болката горчи
и мислите не ще заспят.
Кипи духът ми в скръб и страст,
но думи жлъчни не шепти;
напразната ни обич аз
съзнавам сам — „Прощавай ти!“
По повод годишнината от рождението на Лорд Байрон предлагаме негови избрани цитати:
„Глупаците са моята тема, нека сатирата бъде моя песен.”
„Има нещо езическо в мен, от което не мога да се отърся. Накратко, не отричам нищо, но се съмнявам във всичко.”
„Пороят от храброст израства от страха.”
„Нима има надежда без примес от страх?”
„Сто години стигат, за да се създаде държава, но едва един час е достатъчен тя да се превърне в пепел.”
„Този, който не обича своята страна – не може да обича нищо.”
„Общество – цивилизована орда, състояща се от две могъщи племена: досаждащи и скучаещи.”
„Приятелството е любов без криле.”
„Приятелството може и често се превръща в любов, но любовта никога не може да се превърне в приятелство”
„Любовницата никога не може да ти бъде приятел. Докато се разбирате, сте любовници, а когато всичко свърши – сте всичко друго, но не и приятели.”
„Който обича, кипи.”
„Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.”
„От всички пътечки, водещи към сърцето на една жена, жалостта е най-къса.”
„Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват.”
„Жената не трябва да бъде гледана, докато яде или пие, освен когато става въпрос за салата от омари и шампанско – единствените женствени храна и напитка.”
„Какво странно нещо е човекът! А колко по-странна е жената!”
„Човек – наполовина прах, наполовина Бог.”
„Мисълта – това е ръждата на живота.”
„Колко малко знаем за това, което сме! И колко малко за това, което бихме могли да бъдем!”
„Винаги, когато можеш, се смей. Това е евтино лекарство.”
art-twig.bg
