Ричард Чембърлейн, за всички, които са под 25 години, е Джони Деп за нашите майки и по-млади баби. Изключително привлекателен, добър актьор, играл в култови филми като „Птиците умират сами“ и „Шогун“. С ролите си успява да спечели сърцата на всички жени по света, но новината за това, че е хомосексуалист хвърля същите тези жени в другата крайност – на пълно отчаяние.
Същият този Ричард Чембърлейн, който десетки години е крил хомосексуализма си преди да се разкрие, посъветва другите актьори с такава ориентация да не споделят със света предпочитанията си. Джордж Ричард Чембърлейн е роден на 31 март 1934 г. в Бевърли Хилс. Той е второто дете в семейството. Когато е на 2 годишна възраст, той, заедно с родителите и брат си Бил заминава за Холивуд. Завършва колежа Pomona College в Калифорния, където изучава изобразително изкуство и актьорско майсторство. Две години Ричард прекарва в Корея, където участва във войната и това е най-тежкият етап от живота му. Когато се връща в Лос Анджелес, той си намира агент, който да му намери роли. Започва с второстепенни и епизодични участия във филмови и театрални продукции.
По това време в Метро Голдуин Майер търсят изпълнител на главната роля в сериала „Доктор Килдер“, който в последствие се превръща в един от най-хитовите сериали на компанията. За ролята на доктор Гилеспи вече е избран Реймънд Меси, но за главната роля все още се търси обещаващ млад актьор. Ричард Чембърлейн се обажда в компанията, за да изпробва късмета си. И успява. Скоро както Ричард, така и сериалът стават сензация. С актьорското си присъствие Ричард кара милиони момичета и жени по цял свят да въздишат по него. Той получава 12 000 писма от почитатели всяка седмица, което е повече от писмата, получавани от Кларк Гейбъл за ролята му в „Отнесени от вихъра“.
След пет години и половина участие в „Доктор Килдер“, с няколко награди зад гърба си, Ричард напуска сериала и заминава за Англия, където участва в „Дамата от Шалот“. Там той партнира на Катрин Хепбърн, а след това изпълнява и ролята на Хамлет. Когато актьорът е на 45 години, получава ролята на Шогун, която е отказана преди това на Шон Конъри. Сериалът се превръща в хитов и отново издига Чембърлейн на върха на славата.
Година по-късно е одобрен за ролята на отец Ралф де Брикасар в „Птиците умират сами“. Ричард става цар на минисериите и получава няколко престижни награди за участието си в „Птиците умират сами“. През 1990 година започва участие в мюзикълите „Моята прекрасна лейди“ и „Звукът на музиката“, в които играе и до сега. Днес Ричард живее на хавайския остров Оаху, където има красива къща.
За своята роля в „Птиците умират сами“, всяка седмица Чембърлейн е получавал по около 12 000 любовни писма от фенки.
Ето някои незабравими цитати от филма:
„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата“.
„Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!“
„Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя.“
„Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе – нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.“
„Онзи, който няма какво да губи, може да спечели всичко, а човек без чувства не може да бъде наранен.“
„Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.“
„Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим.“
twig.bg
