Литературният титан, майсторът на магическия реализъм, научил ни да казваме онова, което чувстваме, но да правим това, което мислим. На днешната дата в Аракатака, Колумбия – банановото пристанище на Карибско море през 1927 година се ражда великият Габриел Гарсия Маркес.
Той е най-голямото дете в семейството на Габриел Елихио Гарсия Мартинес и Луиса Сантяго Маркес Игуаран –красивото “цвете на Аракатака”. Тяхната женитба предизвиква съпротивление от страна на дядото на бъдещия писател – полковник Николас Рикардо Маркес Мехия – изкусен златар по професия и либерал по убеждения, който счита, че неговата единствена дъщеря не може да се омъжи за телеграфист без пукната пара в джоба, при това – консерватор, на всичкото отгоре – с репутацията на ценител на женската красота и баща на 4 извънбрачни деца.
Започва да пише разкази и за негова изненада, през 1947 г. либералният вестник „Наблюдател” /„El Espectador”/в Богота публикува неговата първа повест „Трети отказ” /„La tercera resignacion”/. През следващите 6 години в същия вестник виждат бял свят една дузина негови разкази.
През 1982 г. Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
„Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.“
С това прочуто изречение започва романът „Сто години самота“. Но освен да стои сред най-великите литературни начала, то ни кара и да се запитаме – не си ли спомняме и ние ненадейно за Маркес много, много години след като сме потъвали в световете на въображението му, далеч след като сме погълнали поредната му история. Габриел Гарсия Маркес остави след себе си близо 20 книги и промени милиони животи – така както самият той поема по пътя си, след като на младини му попада „Метаморфозата“ на Франц Кафка. За нея сам споделя:
„Така и не можах да заспя с предишното си спокойствие. „Метаморфозата“ определи нова посока за живота ми с първото си изречение, което днес е сред най-великите сентенции в световната литература: „Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо“.
Осъзнах, че не е необходимо да демонстрираш факти – достатъчно е авторът да напише нещо, за да е то истина, без друго доказателство освен силата на таланта му и авторитета на гласа му. Това беше Шехерезада – отново – но не в нейния свят, където всичко е възможно, а в друг, непоправим свят, където всичко вече е загубено. Когато завърших четенето на „Метаморфозата“, почувствах непреодолим копнеж да живея в тоя извънземен рай“. По думите на Дейвис, Гарсия Маркес имал навика да оставя подарък на всеки репортер, с когото се срещне – „нещо оригинално, така че да не си идат със същите вехтории“. За Дейвис това означавало напълно да приеме алтерегото си. След разговора с Маркес, той ѝ надписал екземпляр от „Сто години самота“: „На Вики… с целувка. От Габо“.
В памет на големия писател ще ви припомним някои от най-известните му и вдъхновяващи цитати:
„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.”
***
„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.”
***
„Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.”
***
„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.”
***
„Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.”
***
„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.”
***
„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.”
***
„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.”
***
„Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.”
***
„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.”
***
„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.”
***
„Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.”
***
„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.”
***
„Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”
***
„Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.”
***
„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.”
***
„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.”
***
„На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!”
***
„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…”
***
„Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.”
art-twig.bg
