На 10 декември Петър Гюзелев трябваше да навърши 73 години.
Щурец, китарист и стрелец, така се определяше легендата в рока от близкото ни минало. Невероятен музикант и талант, казваха другите за него. И бяха прави, защото той го доказваше всеки ден през всичките си 67 години.
Роден е в Стара Загора. На студентския бал във ВИТИЗ, едно от най-желаните и недостъпни събития на 1967 година, свири една нова група. Двама от членовете й: Кирил Маричков и Петър Цанков са дошли от култовата банда „Бандараците”, а другите двама: Петър Гюзелев и Веселин Кисьов – от „Слънчевите братя”. Име новата формация още няма, но пък се радва на голям успех още от първото си появяване. Прави се конкурс за името. Предложенията са много. Така се раждат „Щурците”, които бързо се изкачват на родния рок връх и до днес си стоят там.
В златните си времена четиримата са правели по близо триста концерта на година. Естествено, Петър Гюзелев като китарист, вокал и композитор е в основата на този успех. Но познава и трънливия път, който води към него. „Щурците” са бунтари, а на това не се гледа добре от властта. „В началото не можехме да направим цял концерт. Прекъсваха ни след седмата-осмата песен. „Концертна дирекция” протестираше, защото иска да печели. Заплахата, че групата ни ще бъде забранена, ни тежеше” – казва Гюзелев в едно от последните си интервюта пред Българската национална телевизия. Но талантът, наградите, които логично идват, хубавите песни, които публиката отпреди 40 години до днес пее с радост, се оказват решаващи да оцелеят и изнесат 2800 концерта. Промяната от 1989 година носи ентусиазъм и надежди за Гюзелев. В началото той е особено активен, обхванат от еуфория. „Тръгваш бързо и изведнъж виждаш, че си останал самичък. Тогава трябва да изчакаш. Да вървим всички заедно” – казва той.
twig.bg
