… 18 февруари 2001-ва беше тъжен, но слънчев и по зимному топъл ден. Точно като Георги Минчев. Стотици хора се бяха събрали, за да бъдат с барда в последния му път.
Тогава Бате Гошо отиде в рая под звуците на песента „Равносметка“, написана специално за него от Буги Барабата. Българският рок отбелязава 20 години от оня тъжен февруарски ден, в който сърцето му замря в „бяла тишина“
Георги Минчев е роден в София през 1943г. Още като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.
Пее от началото на 60-те години. Възпява биреното шише /турско бирено шишенце от международния влак Букурещ – Истамбул/ с песента „Няма бира“. Той е един от основоположниците на българската рокмузика . През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968-1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричърд. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни у нас песни на френски език.
Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.
След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.
В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.
Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.
Никога не съм искал да пробивам ей така – с главата напред. Аз съм на принципа „Отмини простака с презрение.“
Най-много мразя ПРОСТА жена!
Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!
Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недейте да го забравяте никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!
Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност – доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. Спомням си Радио София през 1994 г., точно след появяването на песента „Сам на бара“, в която се пее „…ех, мама му стара…“. Обади се някаква възрастна жена да протестира защо съм „псувал“! Тя, горката, не беше чула все още „Уикеда“! Да не говорим пък за „Хиподил“, които съществуваха от няколко години и хич не си поплюваха. Аз все пак нещо отговорих, но вече съм забравил какво.
Аз съм доста широко скроен човек, абсолютно свободомислещ.
Аз съм просто един „търсещ“ ерген, който за съжаление не е срещнал сродна душа. А докато срещна, съм си „Сам на бара“.
