Уникална е фразата на великия Джордано Бруно, който казва на тълпата, през която го водят, за да го убият в името на една велика истина: „O, Santa samplizita!“ (О, свещена простота!). Тази фраза той е казал с усмивка под дъжд от камъни и яйца, псувни и ругатни. Най-вероятно е притежавал тази сила, защото е минал през духовното и физическо пречистване. А то най-вече е резултат от много работа, любов към професията и най-вече към хората.
На 17 февруари 1600 година невежеството запалва клада и изгаря монаха, който е видял безкрая на Вселената – Джордано Бруно.
Католическата църква обявява Бруно за еретик заради това, че с мощния си интелект е открил, че във Вселената има безброй светове, където живят разумни същества. Философът умира на 52-годишна възраст.
Джордано Бруно, с рождено име Филипо, е изпратен от религиозните си родители в Домениканския манастир като монах, когато е бил на 17 г. Там той бил запленен от богата библиотека и трудовете на великите философи отпреди новата ера като Плутон и Аристотел. Успял е да прочете и забранените от монасите книги. Бил е възхитен от хелиоцентричната теория на Коперник, която по-късно отхвърлил.
Когато е на 23 г. той вече е готов да учи другите благодарение на натрупаните познания и осмислянето им, и заминава за Париж. Там става изключително популярен, защото лекциите които изнасял, се запомняли лесно. Но също така Бруно се превърнал и в мишена за католическите духовници, които го обвинили в магьосничество. Под покровителството на краля Бруно издал редица книги, а известността му го направила преподавател не само в Парижкия, но и Оксфордския университет.
Италианският монах създава много сложни дворци, за които твърди, че се свързват със силите на космоса. Той използва 12-те зодиакални знака като основа, той прави „колела на паметта“ като всяка списа съдържа огромно количество езотерична информация, базирана на древни учения. Като се осланя на тези колела, Бруно твърди, че може да обуздае силите на вселената, включително на планетите, на звездите, на вятъра, на водата и дори на всички велики хора от миналото, чиито идеи вече са част от вселената. Целта му е не само да развие способностите си в магическото, а и да се доближи до Бог, като бъде като него – всезнаещ и всеможещ. Не е изненадващо, че подобни намерения се счели за богохулни от Католическата църква. През 1600 Джордано Бруно е осъден за ерес и изгорен на клада.
След 1585 г. Римската църква го залавя и подлага на мъчения. На 8 февруари Светата инквизиция го осъжда на смърт чрез изгаряне. Присъдата е изпълнена на 17 февруари на римския площад Кампо деи Фиори. Днес там има скулптура на философа-поет.
Цитати от Джордано Бруно:
Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите осем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества… — „За безкрайността, Вселената и световете“
Ако аз работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, Никой нямаше да ми обръща внимание, Малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи, който ме гледа, ме заплашва, който ме следи, ме напада, който ме догонва, ме ухапва.А който ме хване, изяжда ме, и това вършат не един или двама, а мнозина и почти всички. — „За безкрайността, Вселената и световете“
Ако не беше религията, нямаше да има невежи.
Няма нищо непреодолимо с труд.
Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам.
vlastta.bg
