В сферата на интернет пощальонът изпадна от класацията. Куриерът с каскет на главата и колело, който звъни два пъти, идва до вратата ви с усмивка и носи писмо от любим човек или чек за добре свършена работа е отдавна в убитите фантазии.

Професията на „вестоносците“ е сред най-древните, а в стари времена е била изпълнена с много рискове и напрежение. Едва ли е случайно, че и до наши дни е останал изразът “Не убивай вестоносеца”. Професията на пощальона и днес крие много рискове. Според социологическите проучвания тя е в Топ 10 на опасните професии.

16 февруари е обявен за Международен ден на пощальоните и куриерите.

Едно време имаше писма за дузина любов, сега няма любов и за едно писмо.., казва старият пощальон с тъга. 

Социалната дистанция заради коронавируса се превърна в най-тежка за онези, които се обичат, но са по принуда разделени. А как е било през вековете? Какви любовни писма са писали Бетовен, Гьоте, Оскар Уайлд?

„О Боже – ти си тъй близо, но и тъй далеч! Какъв копнеж по тебе само“, пише Бетовен през 1812 година до своята „безсмъртна любима“, чиято идентичност и до днес си остава загадка. И още: „Що за живот е това без теб! Реших да скитам надалеч, докато не падна пак в обятията твои.“

Когато сме влюбени, искаме да сме до любимия човек. В това нищо не се е променило и до днес. И все пак в ерата на дигиталните медии романтиката е дефицитна стока – ако днес понякога се задоволяваме и с един емотикон, преди столетия хората са си пишели дълги страстни писма.

„Посещения на душата“

„Посещения на душата“ – така наричали любовните писма във времето на техния най-голям разцвет през 18 и 19 век. Знае се, че Бетовен, който е бил много влюбчив, е изпращал любовни писма не само на една дама. Йохан Волфганг фон Гьоте също се е влюбвал повече от веднъж в живота си.

След завръщането си от Италия през 1788 година Гьоте започва нова връзка – с Кристиане Вулпиус. Винаги, когато бил на път, той изпращал писма на своето „домашно съкровище“. „Единственото ми желание е да можеше сега да си до мен“, пише той на Кристиане.

Съхранени са и някои от писмата на френския философ Волтер, който е бил влюбен в своята племенница Мари-Луиз Дени. През 1745 година от двореца във Версай той ѝ написал следните редове: „ Аз… съм крайно нещастен, че не мога да живея заедно с Вас в мир и спокойствие – нейде далеч от Кралете и целия двор. Що за съдба е това да копнеем един за друг, без да можем да се виждаме дори.“

И още известни личности и техните писма

Особено трогателно е писмото на Оскар Уайлд, писано от затвора през 1895 година до неговия любовник лорд Дъглас. Във викторианска Англия хомосексуалността е била смятана за тежко престъпление: „Не тъгувай, а бъди щастлив, защото сърцето на мъжа, който сега плаче в ада, но носи в себе си рая, е изпълнено с безсмъртна любов“.

Една от най-известните любовни двойки на 20 век са Уини и Нелсън Мандела. През 1969 година борецът срещу Апартейда в ЮАР пише от затвора на своята любима следните редове: „Мое съкровище, едно от безценните ми притежания тук е първото ти писмо от 20 декември 1962 г. – малко след като бях осъден за първи път. През изминалите шест и половина години го четях отново и отново. Чувствата, които изразяваш в него, са също толкова прекрасни и свежи, колкото в деня, когато получих това писмо.“