„Златната гондола“: най-дългият кабинков лифт в света (Видео)

Въздушното трасе се простира на почти девет километра – от центъра на Златибор до ски станцията на Торник, чиято междина станция се намира близо до Рибничкото езеро. Лифтът разполага с 55 кабинки, като във всяка от тях има по 10 места; така общият капацитет се изчислява на около 600 транспортирани пътници за час.

Строителството започва през 2016-а и струва близо 13 млн. евро като се очаква сумата да бъде „избита“ до десетина години по думите на директора на съоръжението госпожа Бояна Божанич, цитирана от медията „Нова Српска Политичка Мисао“: „В следващите 7-10 години очакваме, че благодарение на кабинковия лифт, ще успеем да реализираме близо 10 млн. нощувки и ще успеем да привличем към милион туристи в Златибор годишно. Освен това предвиждаме, че „Златна гондола“ ще даде възможност други подобни проекти също да бъдат реализирани в близкото бъдеще.“

Френската компания Pomagalski също участва в изграждането на кабинковия лифт, като двете страни са се договорили да се придържат към най-високите и модерни стандарти за опазване на околната среда. По този начин Чайетина стана и първата екологическа община в Република Сърбия.

Между другото, на откриването на „Златна гондола“ присъства самият президент на Републиката – Александър Вучич. Освен, че подкрепи думите на Бояна Божанич, държавният глава наблегна на факта, че въпреки многобройните политически игри през последните десетилетия, Сърбия е показала, че е „нормална държава“.

Но освен с новата си придобивка, Златибор отдавна се слави като един от най-любимите и популярни сръбски курорти. Към края на XIX в. възниква като малко село с името Кулашевац, в чест на на местния извор и поток. Не след дълго става толкова желано място за отдих, че княз Милош Обренович, крал Александър Първи Обренович и крал Петър Първи Караджорджевич го посещават многократно със своите семейства.

 

Виждайки големия потенциал на мястото през 1893 г. крал Александър обещава на тогавашния управник на общината, Петър Мичич, че Кулашевац ще се превърне в много желана туристическа дестинация. През същата година селището е преименувано на Кралиева Вода и името се запазва до 1946-а, когато отново е сменено с Партизанске Воде – в чест на югославските партизани през Втората световна вода. От 1991 г. насам се използва новото наименование Златибор.

 

В края на краищата, думите на крал Александър Обренович се сбъдват, тъй като през цялата си история курортът не спира да се разширява и разхубавява, а близката граница с Босна и Херцеговина само засилва туристическия интерес към него. Може да се каже, че Златибор е сръбският вариант на нашите любими български курорти Боровец, Пампорово и Банско.

art-twig.bg