Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо.
Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, за да надникне в тъмната витрина…
Вътре съзрял само един пюпитър, на който имало малка табела, писана на ръка, която гласяла:
Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там.
Влязъл.
Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:
— Извинете, това магазинът на истината ли е?
— Да, господине. Какъв вид истина търсите? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина?
Значи
тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно.
— Пълната истина — отвърнал мъжът, без да се колебае.
„Толкова съм уморен от лъжите и фалша — помислил си той. — Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами“.
— Пълната истина! — повторил той.
— Добре, господине, последвайте ме.
Госпожицата повела клиента към друг сектор и като му посочила един продавач с мрачно лице, му рекла:
— Господинът ще ви обслужи.
Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска.
— Искам да купя пълната истина.
— Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената й?
— Не. Каква е? — отвърнал той по навик. Но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината.
— Цената е — рекъл продавачът, — че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.
Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.
— Бла… благодаря… Извинете… — измърморил той.
Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.
Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си…
„Може би по-късно“, помислил си.
***
(Хорхе Букай)
twig.bg
