Под високо напрежение: тревога и стрес-какви са симптомите и как да се справим?

Дланите се изпотяват, пулсът се учестява, раменете се стягат, цялото ни тяло сякаш се подготвя за битка. А вместо нея се излива поредната доза стрес. За много хора дори обикновените неща от живота вече са стресиращи. Тревогата витае навсякъде, без значение дали наближава поредният краен срок, дали пътувате в командировка или отваряте пощенската кутия, пълна със сметки. В най-тежките моменти имунната система изключва и болестите повалят от раз.

За да не позволите това да се случи, трябва да промените не само начина си на живот и хранене, но и мисленето си. Първата стъпка към това е изправянето лице в лице с най-новия враг: дистреса

„Стресът е феномен. Макар да го връзваме предимно с неприятни случки, той е и хубаво нещо – мобилизира ни да се справяме с постоянно променящия се свят. Мобилизиращият стрес, свързан с радост и удовлетворение, се нарича еустрес. Но, когато надхвърли възможностите ни за справяне, настъпва дистрес – т.е. лош стрес“, казва психоложката Галя Петрова от центъра за психологично и психиатрично консултиране „Динамика“.

ВЪПРОС НА ОЦЕЛЯВАНЕ

Било при улично задръстване или при трудна игра на тенис, когато сме под напрежение, ефектът е един и същ. За да подготви тялото за „битка“, хипоталамусът (висш център на вегетативната нервна система в основата на малкия мозък) се задейства, увеличава се използването на кислород. Резервното хранително вещество гликоген (в черния дроб и мускулите) се разгражда и се превръща в глюкоза – за повече енергия. Кръвоносните съдове в сърцето, белите дробове, мозъка и мускулите се разширяват, а кръвообращението и сърцебиенето се увеличават. Мозъкът сигнализира за това на жлезите с вътрешна секреция и в резултат се увеличава производството на стресови хормони: адреналин, норадреналин, кортизол. Междувременно се изключват важни системи – храносмилателната и репродуктивната.

„Природата е създала тази реакция като начин за оцеляване. Има и други примери – съкращаването на гладката мускулатура на пикочния мехур създава позиви за уриниране. Това е помагало на древния човек, като е освобождавало тялото му, за да може да се придвижва по-бързо от бърз и силен противник“, обяснява д-р Галя Петрова. Сега тези неща се случват в ситуации, в които няма реална заплаха за живота, но така сме устроени – преди изпит или интервю за работа, често ни се ходи до тоалетната тъкмо заради стреса. Ако по някаква причина – например при постоянен конфликт в службата той стане хроничен, влиянието му може да причини промени в хормоните и в имунната система.

ПОДВОДНИТЕ КАМЪНИ

Какво ни стресира днес? Ако определите причините, имате по-добри шансове да го контролирате. Стресиращите промени, към които се налага да се приспособяваме, се наричат стресори. И най-големият от тях според психолози е загубата на близък човек. Следват го сериозните заболявания, раздялата, загубата на работа, пенсионирането, смяната на жилището. В същото време стресиращи са и положителни събития: сватба, повишение, нова работа, бременост, дори тръгването на училище всяка година – събития, свързани с поемане на нови роли или повече задължения. Като сериозен стресор е определян и перфекционизмът. Хората, които не допускат, че може да сгрешат, са изложени на по-голям стрес от тези, които не смятат, че е фатално да сбъркат.

ЗАПЛАХА ИЛИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Някои се справят лесно с проблема, може би защото умеят да контролират живота си по-уверено от други. Преодоляването на съсипващата тревога е свързано и с количеството енергия на даден човек, с времето, с което разполага, с възможностите да предвиди събитията. Доколко ще ви повлияе една изнервяща ситуация, зависи и от начина, по който я оценявате – като заплаха или като предизвикателство. Хората със стабилно самочувствие и усещане за принадлежност към някаква група също преодоляват стреса по-лесно за разлика от онези, които се чувстват ненужни и приемат света като недоброжелателен. „Подобни усещания се изграждат в детството при връзката с родителите, особено с майката. Ако детето е обичано и обгрижвано, а не просто хранено и обличано, израства като личност, която се усеща ценена такава, каквато е. А това защитава от всякакви предизвикателства“, коментира д-р Петрова.

КОНТРОЛЪТ СРЕЩУ ПАНИКАТА

Мислите, че хората с повече отговорности и амбиции са по-податливи на стрес? Грешите! Колкото по-високо се намират във фирмената йерархия, толкова по-защитени са от атаките му. Това се дължи донякъде на факта, че разполагат с повече контрол, и колкото повече контролират нещата, толкова по-малко стрес изживяват. Връзката между стреса и контрола е открита още през 70-те г. Тогава научни изследвания доказват, че хора, на които пускат малки дози електрошок, показват нищожни признаци на стрес, защото предварително им е обяснено, че могат да спрат тока сами, като натиснат един бутон до тях (макар че бутонът всъщност не работи). Значи справянето с проблема зависи най-вече от собствените ни възприятия. Колко бързо ще се задейства надбъбречната жлеза, колко глюкоза ще произведе черният дроб при стресиращи обстоятелства – при всеки е различно. И в голяма степен зависи от това дали смятаме света за доброжелателен и пълен с хора, на които може да се вярва.

СИЛАТА НА МИСЪЛТА

Прост пример: явяване на изпит. Ако негативно настроеният човек не се справи, ще си каже, че е глупав и никога нищо не прави добре. Позитивно мислещият ще си го обясни така: тестът е бил труден, но следващият път ще учи повече и ще се справи. „Податливи на стрес са предимно тези хора, които гледат на трудностите като на постоянно, неконтролируемо, разрастващо се явление, и изпитват вина. Докато онези, които мислят за проблемите като за временни и решими, се чувстват силни“, казва д-р Петрова. Така е – негативните мисли са силен фактор за задействане на стресовите механизми. Хипоталамусът не различава дали дадена ситуация е въображаема или реалност. Изводът: не се притеснявйте за неща, които може никога да не се случат!

twig.bg