Петър Дънов: Не подавай на всяка цена ръка на сриналия се в калта. Не знаеш защо е паднал…

Самият Дънов се ражда на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа (днес Николаевка) като трето дете на свещеника Константин Дъновски и Добра Георгиева. Началното си образование той получава последователно в с. Хатърджа, Нови Пазар, където баща му е на енорийско служение и във Варна.

През 1883 г. продължава образованието си в новооткрития в гр. Свищов богословски отдел към Американското методическо училище, което завършва през 1887 г. През лятото на следващата година заминава в Америка, където се записва студент в семинарията Дрю, гр. Медисън – Ню Джърси, а по-късно и в теологическия факултет на Бостънския университет. На 7 юли 1893 г. получава диплом за завършено редовно обучение и веднага се записва в Медицинския факултет към същия университет.

След това се завръща в България, където започва да оформя и да проповядва учението си. През целия си живот оттогава до смъртта си през 1944 г. Петър Дънов изнася множество отворени лекции за духовното разбиране, за култура, мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, етика, психология, образование и възпитание, медицина, музика.

Макар официално неговото учение да е регистрирано у нас като религия – Всемирно бяло братство, то няма завършения вид на религията. Напротив – то е учение, което започва и завършва с християнската Библия, говори за Бог, за значението на Светата троица, за ролята на Бога и божественото в живота на обикновения човек и т.н.

Дънов влага своя система от принципи за различните аспекти от живота – от отношенията между хората и възпитанието на децата до личното съзряване на духа. Принципи, които са по-скоро пожелателни и оставят на последователите му свободата да тълкуват и да напасват нещата по собствените си нужди, стремежи и търсения.

Главни добродетели за дъновистите са петте лъча на пентаграма – любов, мъдрост, истина, правда и добродетелност. Според него, ако човек се уповава на тези основни категории, ще отвори съзнанието си за божественото.

В учението на Бялото братство се обръща голямо внимание на движението на Слънцето и планетите, на слънцестоенията и на връзката с природата. Оттам и официалните им празници са Нова година – началото на Физическата година, 22 март – началото на Духовната година и 19 август – началото на Божествената година.

Самата идея за това Всемирно бяло братство според Дънов е невидима общност от същества, завършили своята духовна еволюция в материалния свят и постигнали съвършенство (по смисъла и на евангелието на Матей 5:48), които взимат дейно участие в целокупния живот на човечеството във всичките му измерения. Тук влизат ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими, а Христос е главата на това братство.

Според учителя човечеството в момента е петата раса, достигнала еволюционната стълбица и от нея предстои да се роди шестата, която ще е по-извисена духовно и ще притежава много повече способности.

Различните аспекти на учението са изложени и развити в около 4000 проповеди на Дънов, говорени и стенографирани в периода 1914 – 1944 г. Публикувани са в няколко многотомни поредици: „лекции пред Общ окултен клас“, „лекции пред Специален окултен клас“, „неделни беседи“, „съборни беседи“, „утринни слова“ и др.

Освен лекциите пред ученици, Дънов изключително много разчита на музиката и на движението. Той отделя специално време да композира и да пише песни за специалния мистичен танц паневритмия.

Паневритмията представлява специфичен езотеричен танц, съчетаващ словото, музиката и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музикантите изпълняват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмията се играе в периода 22 март – 22 септември, сред природата, в ранна утрин, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват.