Веселото гробище Сапанта: Стой си там, моя скъпа тъще!

Румъния е нещо много повече от страната на Граф Дракула. Тук откриваме научно-фантастични паркове в подземни солни мини, ефирен водопад, падащ върху необикновен зелен мъх, както и пътища с драматично остри и опасни завои (като например трансфъгърашкото шосе), които могат буквално да изправят косите ви.

Тук откриваме и т.нар. Весело гробище (Cimitirul Vesel). Световната слава на малкото румънско селце Сапанта, което се намира до границата с Украйна, се дължи на необичайна атракция, а именно – местното гробище. В него плочите са произведения на изкуството в ярки цветове, носещи универсални послания.

Сапанта

Гробището датира от средата на 30-те години на миналия век и е творба на местния народен артист Стан Йоан Патрас – скулптор, художник и поет. Той използва всичките си умения и работи по този шедьовър в продължение на половин век. За този период създава стотици дървени кръстове, издълбани в отличителен стил. След смъртта му през 1977 г. работата продължава неговият ученик Думитру Поп Тинку.

Това е едно наистина уникално място. Сгушено в малкото селце Сапънца, гробището е изпъстрено с надгробни плочи, които са истинско произведение на изкуството. Те са изработени от дъбово дърво, а на всяка една от тях е изобразен покойникът. В образа са преплетени детайли от живота му – професия, любимо занимание, навици. Друга особеност на тези надгробни плочи е, че съдържат епитаф, който разкрива както добрите черти от характера на починалия, така и неговите недостатъци. Ако приживе покойникът е обичал да пийва повече, да ходи по жени и т.н. това задължително ще е отразено в епитафа. Явно този черен хумор не смущава жителите на Сапънца, защото от близо 100 години Веселото гробище на Сапънца има подобни плочи.

Използваният материал за кръстовете е дъб, който след като бъде прецизно нарязан, се изсушава и изрязва на ръка. Най-забележителното е, че в горната част на всеки кръст е предвиден барелеф със сцена от живота на починалия. Сцените са прости и наивни по стил, но притежават неоспорима сила – възвръщат живота на жителите на селото и представят основното им занимание и основни качества. Жени, които предат или майсторят килими, месене на хляб, цепене на дърва или обработване на нивата, са само част от сюжетите. Разбира се не липсват и музиканти, певци, учители и дори алкохолици.

След като се направи резбата, кръстът се боядисва. Цветът на фона е отличителен ярък син, наречен „Sapânta blue“. Според Патра той символизира свободата и надеждата. Оформлението на плочите се допълва и от рими, издълбани под изображението, написани на местния диалект.

Искрени, спонтанни и написани в единствено число, те са послания от мъртвите към живия свят. Стилът обикновено е лиричен, но не липсват метафорите и иронията. Не са подминати и лошите навици, представени хумористично и морализиращо.

Например:

Покойният беше заклет пияница и досадник. Постоянно досаждаше на съседите, докато не го блъсна кола за радост на цялото село.

Или…

Под този тежък кръст,
лежи бедната ми тъща…

Моля ви, не я будете,
защото ще се върне вкъщи
и пак ще ме критикува.
Но аз ще се държа добре
и тя няма да се върне от гроба.
Стой си там, моя скъпа тъще!

twig.bg