Леонардо ди Каприо на 51: Ако нямаш цел в живота, то работи за този, който има (Галерия)

Още като малък той разбира, че ще бъде актьор до края на живота си. Оттогава гради забележителна кариера – от телевизионните реклами в детството до холивудските блокбъстъри днес.  Днес 11 ноември легендарният Леонардо ди Каприо навършва 51 години. Роден е през 1974 г. в Лос Анжелис, Калифорния.

Малко актьори в света се радват на кариера, разнообразна колкото неговата. Той редовно се появява на големия екран в продукции на световноизвестни режисьори като Мартин Скорсезе и Кристофър Нолан, а персонажите му често са конфликтни хора, които трябва да се справят с миналото си.

Зад гърба си има редица филмови награди – „Оскар“, БАФТА, три „Златни глобуса“. А освен с кино, се занимава и с активизъм в подкрепа на екологични каузи.

Родителите на Ди Каприо, Джордж (автор на комикси) и Ирмелин (социална служителка), се развели преди детето да навърши година, но се стараели да го възпитават заедно, за да не се чувства лишено нито от майчина, нито от бащина грижа.

Когато  Ди Каприо станал на 2,5 години, баща му го завел на популярно детско телешоу – това била първата поява на бъдещия актьор пред камера. Продуцентите отначало били във възторг от буйното, активно детенце, внасящо особен колорит в предаването им, но скоро по същите причини били принудени да „уволнят“ Ди Каприо – поведението му се оказало съвършено неконтролируемо и създало доста грижи на снимачния екип.

Още в училище Ди Каприо започнал да посещава курсове по актьорско майсторство, но за да навлезе по-задълбочено в тайните на занаята, заминал за Лос Анджелис. Уроците с педагозите не му се стрували достатъчни, твърде голямо било желанието му да се изправи пред жива публика и той се присъединил към авангардната трупа The Mud People, която гастролирала в областта на Лос Анджелис.

На 15-годишна възраст Ди Каприо вече имал личен агент, а по това време се снимал в реклами и учебни документални филми. Същата година получил и малка роля в много популярния по онова време сериал „Ласи“, ролята на подрастващ алкохолик в „Санта Барбара“ и още няколко в други сериала. Кариерата на Ди Каприо се развивала със стремителни темпове и през 1991 г. екран излиза първият голям филм с участието на младото дарование – „Зубастики 3“. Същата година поканили вече 16-годишния актьор и в популярния сериал на ABS – Growing Pains. Играта му в сериала така впечатлила продуцентите, че през 1993 г. в условията на конкуренция с 400 претенденти Ди Каприо е утвърден за една от главните роли в This Boy’s Life (с участието на Де Ниро и Елън Баркин).

През същата 1993 г. шведският режисьор Ласе Халстрьом поканил Ди Каприо на проби за новия си филм „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, в който вече били дали съгласието си да участват Джони Деп и Джулиет Люис. Първоначално, докато изучавал играта на Ди Каприо в сериалите, Ласе решил да не го вземе за филма си. Според него момчето било твърде симпатично, за да изиграе убедително слабоумно дете, но когато видял как Лео се вживява на пробите, веднага му дал ролята и не сбъркал – критиците оценили високо играта на младия актьор, който получил и номинация за „Оскар“. По това време Ди Каприо бил на 19 години.

Следващата година станала за него година на големи очаквания и големи разочарования. Бил поканен да участва в три филма, чиито създатели възлагали на младия актьор големи надежди, но далеч не всички се оправдали. Уестърнът „Бърз или мъртъв“ с Шарън Стоун и Джийн Хекман получил слаби отзиви и бил посрещнат хладно.

Актьорът разширил амплоато си с „Баскетболните дневници“, в ролята на наркоман-поет-баскетболист, а в „Пълно затъмнение“ героят му е хомосексуалист. Независимо обаче от великолепната му игра далеч не всички зрители харесали тези филми.

Популярност сред редовите зрители, а също и армия поклоннички по цял свят Ди Каприо получил чак след като през 1996 се снимал в Шекспировата, а по-правилно Лурманова версия на „Ромео и Жулиета“ – смел и култов за времето си филм. Лурман рискувал да пренесе действието на средновековната история в наши дни и да съчетае монолозите на героите с модерен саундтрак. Получилото се зрелище било в стил MTV. Ди Каприо бил препоръчан на Джеймс Камерън, който вече обмислял новия си филм, посветен на гибелта на „Титаник“. Продуцентите от филмовото студио искали в скъпоструващата продукция да участва млада и популярна звезда с голям драматичен потенциал. Режисьорът бил на малко по-различно мнение – според него Ди Каприо не притежавал необходимите качества за ролята на главния герой. Както ставало и друг път, след като се срещнал лично Лео, Камерън променил мнението си. Струва си да отбележим, че и самият Леонардо не се съгласил веднага.

Резултатът е известен на всички: 14 номинации за „Оскар“, 11 статуетки, приходи от над 1 млрд. долара и гигантска, неописуема популярност за Ди Каприо, излизаща от рамките на здравия смисъл. Светът бил подложен на „леомания“. Но от по-високо се пада по-лошо… На фона на грандиозния успех на „Титаник“ всички следващи филми на актьора се губели, а армията на поклонничките редеела с всяка изминала година. Освен това възникнало впечатление, че студията канят Лео във филми с недотам високи качества, разчитайки на свръхпопулярното му име.

art-twig.bg