Притча на Сократ за тройното сито…

Веднъж великият  гръцки философ Сократ бил спрян от свой познат на улицата:

– Знаеш ли, Сократе, какво научих току-що че е казал от един твой ученик?

– Почакай, преди да ми разкажеш, нека направим един малък изпит, който се нарича „Изпитанието на тройното сито“.

– Тройното сито?

– Да, – продължил Сократ. – Ще ти помогне да отсееш по-добре онова, което искаш да ми разкажеш. И така, първото сито – Правдивост. Напълно ли си сигурен, че това, което искаш да ми разкажеш е абсолютна истина?

– Не, Сократе, чух го от един познат и реших…

– Значи, не си сигурен дали е истина или не. Тогава, да преминем към второто сито – Добродетел. Това, което се каниш да ми кажеш за моя ученик, нещо хубаво ли е?

– Не, по-скоро е обратното…

– Да обобщим дотук, – казал Сократ, – ти искаш да ми разкажеш нещо лошо, но не си сигурен дали е истина. Но все още можеш да го направиш, ако твоята информация премине през третото сито – Полезност. Ще ми донесе ли някаква полза това, което искаш да ми разкажеш?

– Ъъъ, едва ли, по-скоро ще се разстроиш, но, все пак…

– Е, в такъв случай, – прекъснал го решително Сократ, – ако се каниш да ми разкажеш нещо лошо, недостоверно и безполезно, какъв е смисълът изобщо да го правиш?!

По време на един необикновен процес през 399 г. пр.н.е. класическият гръцки философ Сократ, смятан за основател на западната философия, се бори за живота си и за репутацията на философите по света. 70-годишният Сократ се защитава страстно и се твърди, че е подтикнал съдебните заседатели да го признаят за виновен.

Сократ е изправен пред две групи обвинения, известни като „старите“ и „новите“ обвинения. Последното е представено от Мелет, който е решен да произнесе осъдителна присъда срещу философа за предполагаем атеизъм и развращаване на атинската младеж.

Старите обвинения

Той използвал риторични похвати, за да направи слабите аргументи силни. Изучавал неща в небето и под земята, които нямали никакво значение за нормалния живот. Преподавал тези възгледи на другите като учител.

Новите обвинения

Те твърдят, че Сократ е виновен за развращаване на младежта и за по-сериозното обвинение, че не вярва в боговете. За второто обвинение Сократ можел да бъде осъден на смърт, тъй като атеизмът се смятал за заплаха за благосъстоянието на гражданите в Древна Гърция.

Самозащитата на Сократ

Сократ осъзнавал, че обвинителите му са убедителни оратори. Той отричал, че е опитен оратор или че умишлено заблуждава другите, защото е просто говорител на истината, който говори по прост начин. Сократ изтъкнал, че е жертва на погрешно представяне от пристрастни драматурзи, които са повлияли на съдиите му още от детството. По отношение на обвинението, че е атеист, той протестира, че подобни обвинения се основават на злонамерена клевета.

По повод обвинението, че е преподавал мъдрост, Сократ отрича да е вземал хонорар от когото и да било и че само е търсил истината. В отговор на обвинението, че се изтъква като мъдър, Сократ твърди, че е мъдър просто защото не претендира да знае това, което не знае, за разлика от други самопровъзгласили се за мъдреци, които се смятат за мъдри във всичко. Когато не знам, не мисля, че знам – е блестящо проницателният отговор на Сократ към неговите съдници.

Той признава, че разследванията му са разбунили духовете и са го направили непопулярен в атинското общество, което го е принудило да се яви пред съда заради фалшиви обвинения. Сократ е знаел, че шансовете са срещу него, защото много граждани на Атина не са разбирали и не са оценявали философията. Те я смятали за загуба на време и за непрактична. Търсенето на мъдрост за много атиняни било озадачаващо.

Присъдата

Въпреки впечатляващите ораторски умения на Сократ в съда и използването на проницателни притчи и истории, за да аргументира тезата си, окончателната присъда е осъдителна, но може би не е неочаквана.

Съдебните заседатели гласували с 280 на 221 гласа срещу Сократ, който, както се твърди, изглеждал изненадан, че вотът е толкова близък. Резултатът показвал, че дългосрочните предразсъдъци срещу философа и философията като цяло били изключително силни.

Наказание

Следвайки традицията, на Сократ било позволено да представи предпочитаното от него наказание. Първоначално той обмислял затвор, доживотно изгнание или глоба като алтернативи на екзекуцията. В крайна сметка отхвърлил всички тях като непрактични. Сократ признал, че ако му бъде позволено да живее, никога няма да може да замълчи и да се откаже да продължава да задава въпроси.

Известният му цитат, отразяващ решението му за саможертва, е: „Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен“. Той вярваше, че нерефлексивните хора не живеят истински, защото рефлексията е това, което прави хората хора. Избрал е смъртта.

Екзекуция чрез самоотравяне

Смъртта на Сократ през 399 г. пр.н.е., описана от Платон във „Федон“, е извършена чрез приемане на отрова, вероятно чрез пиене на хемелок. Прогресивната парализа, която осъденият философ изпитва и която го кара да лежи по гръб, докато краката му подкосяват, е показателна за въздействието на наркотика върху организма. Нарастващата парализа в крайна сметка достига до сърцето му и го убива.

Наследство

Философското наследство на Сократ за неговия народ се състои в това, че той му дава инструменти, за да бъде щастлив, а не само да се преструва на доволен. Многобройните му известни цитати като „Бъдете добри, защото всеки, когото срещнете, води тежка битка“ и „Има само едно добро – знанието, и едно зло – невежеството“ са все още актуални в днешния модерен свят на политика и социални отношения.

art-twig.bg