В Япония 10 юни се отбелязва като Ден на часовника. На този ден през 671 г. за пръв път се появява часовник в двореца на императора на Япония. Днес часовникът е устройството, без което животът ни е немислим – той ни буди сутрин, отчита и показва времето през деня, служи ни за измерване времетраенето до или на дадено събитие или процес и спомага за по-добро планиране на отделните дейности. Часовникът е едно от най-древните човешки изобретения. Едни от първите часовници, използвани в древността са слънчевите. А старинните часовници са още по-интригуващи, тъй като на всеки кръгъл час се възпроизвежда някакъв звуков сигнал от камбана или звънец, който се повтаря толкова пъти, колкото е часът. Нещо, от което мобилният телефон ни е лишил.
Часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време, затова едно от най-големите му предимства се проявява, когато става толкова малък, че можем да го сложим в „малкото си джобче“. Големината на часовниците днес е различна – от атомни часовници, ръчни часовници до часовници на специално построени за тях кули. Тези устройства се задвижват от най-различни механизми, които в различните времена са променяли неговия вид и точност – гравитация, пружини, електричество и други и се регулират с различни устройства, едно от които е махалото.
Хронометърът е вид часовник, предназначен за измерване на кратки периоди от време с много голяма точност. Името му идва от гръцката митология, по-точно богът на времето Хронос – споменат във философските схващания отпреди ерата на Сократ, като олицетворение на времето. Също така е и бог на Космоса. Той се е появил от първоначалния хаос. Често е изобразяван като човек, задвижващ колелото на Зодиака. Наричан е още и AEONAO на гръцки – вечното време. Неговото име на гръцки означава „разстояние“. Хронос е изобразен в гръко-римски мозайки като човек, завъртващ колелото на зодиака.
Хронос обикновено се изобразява чрез един стар, мъдър мъж с дълга, сива брада. Някои от английските думи, чиито етимологичен корен е khronos включват хронологията – хронометър, хронична, анахронизъм и хроника.
Най-напред хронометърът се използва при морската навигация и се нарича морски хронометър. С него се определя географската дължина с помощта на звездната навигация. Джон Харисън (John Harrison) – английски изобретател и механик, изобретява морски хронометър с чиято помощ се решава прочутия проблем с географската дължина. Той е първият, който постига желаната прецизност с тези уреди. Разработените от Харисън морски хронометри революционизират навигацията и рязко повишават сигурността при дълги плавания.
В България часовникарството е разпространено и е свързано с необходимостта от изграждането и съоръжаването на часовникови кули. Едни от известните часовникари са братя Димкови – Димитър, Никола, Георги, Атанас и Христо Димкови Халембакови, видни български майстори от Македония от XIX век. Часовниците, изработени от братята, първоначално само показват времето, но след това Никола Димков открива начин и да бият на кръгъл час.
Любопитни факти:
-Изразите „по посока на часовниковата стрелка“ и „обратно на часовниковата стрелка“ се използват за обозначаването посоката на въртене.
-Традиционното направление на движение на часовите стрелки съвпада с направлението, в което се движи сянката на хоризонталните слънчеви часовници в Северното полукълбо.
-На циферблатите с римски цифри четвъртият час понякога е обозначен като IIII вместо IV.
-На рекламите или на витрините времето на стрелковите часовници обикновено сочи 10:10, защото напомня усмивка и е установено, че влияе положително на купувачите.
-В миналото всеки час е отбелязван с някакъв звуков сигнал, обикновено камбани, които звънят толкова пъти, колкото е часът.
art-twig.bg
