“За Оскар Уайлд, содомит” – такава визитка получава гениалният писател, щом стъпва в джентълменския си клуб на 18 февруари 1895 г. Оставена е от най-големия му враг – Джон Шолто Дъглас, разписал се в историята като деветия маркиз на Куинсбъри и създател на правилата на съвременния бокс.
Сблъсъкът между автора на “Портретът на Дориан Грей” и аристократа е неизбежен, защото е зареден с любов и секс. Уайлд е влюбен в неговия син Алфред и двамата не крият хомосексуалната си връзка. Маркиз Куинсбъри няма как да преглътне този факт.
Обиден от определението “содомит”, писателят завежда дело за клевета. Според законите на тогавашна Англия содомията е престъпление, което обозначава не само секс с животни, а и хомосексуална любов. Заради известността на Уайлд процесът фокусира цялото внимание на обществото.
Датата 25 май 1895 г. сигурно е сред най-черните в битието на драматурга, написал пиесите “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” и “Колко е важно да бъдеш сериозен”. Тогава той чува присъдата “виновен” по обвинение за “възмутителна проява на неприличие с друг мъж”. Наказанието е две години строг тъмничен затвор.
Бурната афера на Оскар Уайлд с Бози, както галено нарича любовника си Алфред Дъглас, продължава три години – от 1892 до 1895-а. Заслепен от по-младия лорд, Уайлд губи инстинкт за самосъхранение и става недискретен. Не крие изпепеляващата си страст и задоволява всяка прищявка на любовника си, независимо дали е материална, артистична или сексуална.
Връзката им не е белязана от вярност. Разглезеният Дъглас увлича писателя във викторианския ъндърграунд на гей проституцията. Заедно с приятели на Оскар от студентските му години в Оксфорд Дъглас започва все повече да лансира нуждата от реформа в закона за хомосексуализма. За каузата дори започват да издават вестник “Хамелеон”, където Уайлд публикува афоризми. Насърчен от любовника си, писателят засилва случайните си сексконтакти.
Лорд Дъглас го запознава с Алфред Тейлър, който пък го свързва с проституиращи младежи от работническата класа.
Контактите протичат по една и съща схема – Уайлд се среща с момчето, предлага му подаръци, храни го, а след това го отвежда в хотелска стая. За разлика от всичките му предишни любовници, които са част от естетическия му кръг, тези нови партньори са необразовани и нямат понятие от литература. Някои дори не могат да четат. В изповедта си De Profundis, писана в затвора, великият автор определя тези бурни три години така: “Това беше като пир с пантери – опасността е половината от възбудата.”
На 25 май 1895-а той и Алфред Тейлър са осъдени на 2 години затвор за “брутално неприличие”. Най-скъпият на сърцето му сексуален партньор – синът на маркиз Куинсбъри, обаче се измъква във Франция.
Докато Уайлд излежава присъдата си, не получава нито едно писмо от лорд Алфред Дъглас. Това го подтиква да излее цялата си мъка, съжаление и болка върху хартия. Така се ражда “De Profundis: Глас от бездната” – дълбока и изстрадана творба, написана под формата на писмо, адресирано до лорд Дъглас. Там Уайлд не само описва тяхната връзка, но и разсъждава над своя живот и над живота въобще, над страданието, човешката природа и артистичния темперамент.
В продължение на 50 години оригиналният ръкопис се съхранява в Британския музей съобразно желанието на Оскар Уайлд, който иска не само обществеността да научи неговата версия на събитията, но и да възстанови доброто име на потомците си. Писателят излиза от зандана на 19 май 1897 г., но здравето му е безвъзвратно разклатено. Прекарва остатъка от живота си във Франция, като така и не се завръща във Великобритания или Ирландия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 г.
art-twig.bg
