На 17 май 1846 г. е патентован саксофонът от неговия изобретател Адолф Сакс (на снимката). Той е белгийското майсторче, което от дете изработвал музикални инструменти и вместо да го оставят да си ги дялка на спокойствие, техните, за да му уплътнят времето го записали на омразни уроци по флейта и кларинет, което за него било толкова гейско. По време на досадните репетиции в Кралското училище по пеене в Брюксел, на Адолф му писнало и за последно им теглил една майна, която днес е достигнала до нас под звучната форма:
„Боли ме сакса!“
След като решава да не си губи времето повече с чукундури, напуска училище и започва да експериментира с нови видове инструменти и изобретява съвременния най-секси инструмент – саксофона!
Бъдещият изтъкнат изобретател е най-голямото от единадесетте деца на изтъкнатият майстор на духови инструменти Шарл Жозеф Сакс.
Бащата е самоук занаятчия, но толкова добър, че през 1820 година е поканен за придворен майстор на духови музикални инструменти. Майсторството си предава на своите деца, но най-талантлив от тях е най-големият му син – Адолф. През 1836 година Адолф Сакс се премества да живее във Фрнация. Променя името си на Антоан Жозеф Сакс и отваря своя фирма за производство на духови музикални инструменти.
Световната слава идва с изобретяването на саксофона. За основа Адолф Сакс взема кларинета, заменя дървото с метал, изработва по-удобен мундщук и прави инструмента разширяващ се в края. Апликатурата за новия инструмент е заимствана от обой и флейта. Патентът за това си изобретение Сакс получава на 23 юни 1846 година.
Пет месеца преди да получи патента си обаче, Сакс губи съдебно дело – обвинен е в „мошеничество и фалшификация“. Запазено е дори съдебно решение, в което е записано, че „музикален инструмент с наименование саксофон не съществува и не може да съществува.“
В семейството саксофони, създадени от Сакс, са 14 разновидности на инструмента. До наши дни „оцеляват“ и се използва седем от тях – саксофон-сопранино, сопрано, алт-саксофон, тенор-саксофон, бартион, бас и контрабас-сакософон. Останалите се произвеждат много рядко и само в единични екземпляри. Голяма част от инструментите са транспониращи, тоест, нотите, изпълнявани от тях, не съответстват по звучене на написаното. В процеса на доизчистване на конструкцията на саксофона Адолф Сакс няколко пъти е даван под съд от свои конкуренти. Обвиняван е дори в плагиатство. И то няколко пъти. В крайна сметка съдебните дела разоряват фирмата му и Сакс е принуден да я закрие. Влошава се и здравето му. Майсторът на духови музикални доживява до 79-годишна възраст – почива на 14 февруари 1894 година в Париж. Не доживява до епохата на джаза. И земният му път преминава в нищета.
Първи Хектор Берлиоз пише музикална пиеса, в която е включен и саксофон. Именно той предлага и налага днешното му название. Инструментът се ползва и в произведения на Масне, Делиб, Дебюси, Бизе, Равел, Мусоргски, Прокофиев, Рахманинов, Шостакович…
В Парижката консерватория клас по саксофон се включва едва през 1942 година.
Гробът на големия изобретател се намира в парижкото гробище Монмартър.
Най-добрите солови изпълнения на саксофон през годините:
